Седем вида риба, при които рискът — независимо дали е свързан със замърсени води, нелегален улов или проблеми с произхода — заслужава повишено внимание.
1. Есетрови риби и хайвер от неясен произход
Есетровите риби (белуга, руска есетра, пъструга, чига) са сред най-древните и същевременно най-застрашените видове в света. В река Дунав и Черно море те са под постоянна защита — причината е драстичният спад на популацията заради разрушени миграционни пътища, замърсяване на водите и най-вече продължаващото бракониерство.
Проблемът не опира само до опазването на вида. Есетрите живеят дълго и се хранят от дъното, което ги прави естествени натрупватели на замърсители, включително тежки метали, попаднали във водите на Дунав от индустриални и битови отпадъци. Хайверът с неясен произход, предлаган извън легалната търговия с аквакултурно отгледани есетри, е двоен риск — както от гледна точка на опазването на вида, така и защото качеството и произходът му не подлежат на никакъв контрол. Изотопни анализи на подобен хайвер понякога разкриват несъответствие между декларирания и реалния произход на суровината.
2. Калкан с неясен размер и произход от Черно море
Калканът (Scophthalmus maeoticus) е един от най-ценните и същевременно най-застрашени рибни ресурси в Черно море. Уловът му е ограничен на европейско ниво,а са чести случаите на бракониерство и контрабанда — превоз на маломерен калкан без разрешително, улов над позволеното тегло или укриване на реалния обем на улова.
- 7 вида риба, които е по-добре да избягвате: замърсяване, тежки метали и съмнителен произход
- 7-vida-ribi-izbiagvane.jpg (35.73 KiB) Прегледано 120 пъти
Калкан, купен извън контролираната верига на доставка — например директно от нерегламентирани продавачи по крайбрежието — не носи гаранция нито за размера, при който видът вече е бил в състояние да се размножи, нито за условията на съхранение и транспорт. Отделно от бракониерския риск, като хищна дънна риба калканът е податлив на натрупване на замърсители от крайбрежните води около индустриализирани и урбанизирани зони на Черно море.
3. Сом и шаран, уловени във вътрешни водоеми с доказано замърсяване
Сомът и шаранът са сред най-разпространените риби в българските язовири и реки, но точно затова и сред най-изложените на локално замърсяване. През последните години у нас многократно са регистрирани екологични инциденти с масова гибел на риба вследствие на изпускане на замърсени води. Дори когато рибата не загине директно, подобни инциденти показват, че водоемът временно или трайно съдържа концентрации на замърсители, надвишаващи нормалното.
Какво представлява ледената риба?Сомът е хищник на върха на хранителната верига и живее сравнително дълго, което го прави особено склонен към биоакумулация на тежки метали като живак, олово и кадмий — процес, при който концентрацията на замърсителя се увеличава нагоре по хранителната верига. Риболовци и потребители нерядко изразяват притеснения, че риба от пренаселени и интензивно ползвани язовири носи в тъканите си натрупани през годините замърсители. Официалният мониторинг на сладководна риба у нас за разлика от вноса не се извършва системно, което оставя въпроса на преценката на самите риболовци и купувачи — особено при риба над определен размер и възраст.
4. Замразена вносна риба с наднормено съдържание на тежки метали
Сравнителни изследвания на замразена риба, предлагана на българския пазар, откриват тревожни резултати при част от изследваните търговски марки. В една от пробите — цаца, уловена в Балтийско море и внесена през трета страна — е установено съдържание на олово над допустимата норма, което я прави негодна за консумация, а в допълнителни проби нивата на олово и живак попадат в предупредителна зона. Балтийско море е сред водните басейни с исторически по-високо натоварване с индустриални замърсители, а рибата, уловена там, отразява това състояние.
Показателно е, че всички изследвани марки в подобни проучвания са внос, предлаган от търговци, а не от компании, занимаващи се пряко с улов — с други думи, крайният продукт минава през няколко посредника, преди да стигне до рафта, което затруднява проследимостта. Друг фактор, който изкривява картината, е практиката за допълнително оводняване на замразената риба преди опаковане — колкото повече вода е добавена, толкова по-ниски изглеждат измерените стойности на замърсителите спрямо реалното тегло на самата риба.
5. Пангасиус, предлаган като „бяла риба“ или филе от хек
Пангасиусът е сомова риба, отглеждана масово в развъдни ферми по поречието на река Меконг в Азия — една от най-замърсените реки в света, в която ежегодно постъпват стотици хиляди тонове промишлени отпадъци. Освен проблема със самата водна среда, отглеждането във ферми с висока гъстота на рибата често е свързано с употреба на антибиотици и вещества за ускорен растеж, чието съдържание в крайния продукт не винаги е обект на строг контрол. В редица държави, включително извън ЕС, продажбата на пангасиус е ограничена или забранена именно заради съмнения относно качеството и произхода.
На българския пазар допълнителен проблем е подмяната на етикети — филе от пангасиус се предлага в търговската мрежа като филе от хек или като „бяла риба“ с по-висока стойност и по-добра репутация сред потребителите. Подобна практика представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на закона, но разчита именно на факта, че визуално двете риби трудно се различават след обработка. За купувача това означава, че дори при внимателно четене на етикета съществува риск декларираният произход да не отговаря на съдържанието на опаковката.
6. Тилапия с неясен произход и условия на отглеждане
Тилапията е сред най-евтините и широко предлагани риби в българските магазини, като по-голямата част от предлаганото количество идва като внос от Азия и Африка, а не от улов. Самата риба не е хищна и по природа се храни предимно с водорасли, което теоретично би трябвало да я прави сравнително „чиста“. На практика обаче качеството ѝ зависи почти изцяло от условията във фермата, в която е отгледана — фактор, който потребителят на практика не може да провери от етикета. При интензивно отглеждане с висока гъстота на рибата в тесни резервоари или кафези нараства рискът от заболявания, а с това — и употребата на антибиотици и други добавки с неизяснен ефект върху крайния продукт. Специалисти в бранша сочат Перу, Еквадор, Тайван, Мексико и Индонезия като източници с по-добър контрол, докато произходът от Китай — оттам идва основната част от световното производство — се свързва с по-занижен контрол върху използваните във фермите вещества.
Отделно от въпроса за фермата, тилапията многократно е попадала в потребителски и медийни проверки заради изтекъл срок на годност или неточно обозначен произход при част от партидите, предлагани в търговската мрежа у нас.
7. Толстолоб от еутрофирани и цъфтящи язовири
Толстолобът (бял и пъстър, както и разпространеният у нас хибрид между двата) е внесен в България от басейна на река Амур с цел биологичен контрол на фитопланктона в язовирите и рибовъдните стопанства. Именно начинът му на хранене обаче го превръща в потенциален проблем откъм безопасност: за разлика от хищните видове, толстолобът е филтратор — прекарва през хрилете си огромни обеми вода, за да улови микроводорасли и планктон, което на практика означава, че концентрира в тялото си всичко, разтворено или суспендирано в съответния воден басейн.
Нездравословна комбинация от риба, сирене и яйцаПроблемът е особено осезаем в наторени и силно еутрофирани язовири, където през топлите месеци се развива интензивен цъфтеж на токсичен фитопланктон, включително цианобактерии. Подобни случаи на масова гибел на толстолоб и бял амур са регистрирани у нас в язовири като „Копринка“, „Сопот“ и „Малко Шарково“, като специалисти свързват измирането именно с токсичния цъфтеж на планктона, а не непременно с промишлено замърсяване. Дори когато рибата оцелее, натрупаните в тъканите ѝ токсини от цъфтежа, както и евентуални тежки метали, попаднали във водата от торове и селскостопански отпадъци, не изчезват — те просто не водят непременно до видима смърт на рибата. Толстолоб, уловен или закупен от язовир с известна история на цъфтежи или замори, носи по-висок риск от такъв, отгледан в контролирани и редовно мониторирани рибовъдни стопанства.
Пълното изключване на риба от менюто не е нито необходимо, нито препоръчително — тя остава ценен източник на протеин и полезни мазнини.
Разумният подход включва проверка на произхода и партидния номер на етикета, предпочитание към риба от контролирани и сертифицирани доставчици, избягване на покупка от нерегламентирани продавачи по крайбрежието или крайпътни сергии, както и умереност при консумацията на по-едри и дълголетни хищни видове, при които рискът от натрупани замърсители е по-висок.
Доста е трудно да се намерят вкусни и качествени храни в нашата мила родина.
