Здравен форум на Framar.bg

Днес си говорихме с една позната и тя каза, че след като е станала семейна и след това родител направо животът ѝ бил свършил. Останах шокирана, аз мен това е най-голямото ми щастие - моето семейство - децата ми, съпруга ми.
Много се изненадах на това, което тя ми каза. Според нея, това че има дете ѝ пречи тя да излиза, да се забавлява, да мисли за себе си, да ходи на екскурзии..


Във вашия живот какво се промени, откакто сте родители? Съжалявате ли за нещо, но си признайте честно!
Аз може би в едни момент съм съжалила, че станах сравнително млада майка - така и не изживях онези студентски години, за които всички говорят, така и не пътувах с приятели в чужбина, неща, които се случваха на моите връстници, но друго не ми е липсвало, не ми е тежало.
При вас какво е положението? Свърши ли ви живота с появата на семейството, какво се промени в живота си, откакто сте родители?

Има едни период, в който наистниа е трудно покрай децата забравяш за самия себе си, но с времето не е така сякаш. Аз също минах през това, когато поотрасна единия се появи другия, сега взехме да си позволяваме повече да излизаме и да ходим на почивки, но синът ни е на 20, а дъщеря ми е на 15.

От както станах родител, повече ям, май само с това ми се е променил живота другото си е същото.

Jully написа:От както станах родител, повече ям, май само с това ми се е променил живота другото си е същото.

Нали, и на мен това ми беше слабото място, когато бях в майчинство особено, но другото не се е променило. Стараем се да пригодим децата към нашия живот.

Какво се лъжете и вие и лъжите останалите, нали ги виждам моите приятелки, стават майки и спират да излизат, стоят само вкъщи или навсякъде мъкнат детето и нямат миг спокойствие.

Щото приятелите ѝ на твойта приятелка толкоз' сте хора, затова не излиза. Много мои приятели казват, че точно когато са станали родители всички са спрели да им звънят, за разлика от преди. Те как да излезнат, ако не знаят, че има среща?!

Elica написа:Какво се лъжете и вие и лъжите останалите, нали ги виждам моите приятелки, стават майки и спират да излизат, стоят само вкъщи или навсякъде мъкнат детето и нямат миг спокойствие.

Нали! И моите приятелки са такива, вечно заети, то не че и ги търсим де, но с тези бебета не стават вече за излизане, събират се само с майки.

Monika_Spasova написа:

Elica написа:Какво се лъжете и вие и лъжите останалите, нали ги виждам моите приятелки, стават майки и спират да излизат, стоят само вкъщи или навсякъде мъкнат детето и нямат миг спокойствие.

Нали! И моите приятелки са такива, вечно заети, то не че и ги търсим де, но с тези бебета не стават вече за излизане, събират се само с майки.

И мен това ме дразни адски много като промяна в отношенията ни, не разбирам какъв им е проблемът и защо да не седнем на по бира като преди, защо затъват емоционално?

Е нормално е да не могат да се виждат с вас, а и липсата на толерантност от страна на приятелите е това, което депресира! В повечето случаи, когато някоя двойка от компанията има дете, то останалите забравят за тях и от време на време се сещат по задължение!

Kremiliya написа:Е нормално е да не могат да се виждат с вас, а и липсата на толерантност от страна на приятелите е това, което депресира! В повечето случаи, когато някоя двойка от компанията има дете, то останалите забравят за тях и от време на време се сещат по задължение!

Много точно казано, аз си мисля, че проблемът е в приятелите, а не в родителите! Ще ви дам прост пример, който се случва с мен тази седмица, след като няколко пъти попитах приятелка да се видим, предложих й среща от вкъщи, до където каже, тя ми каза, че ще ми се обади! Мина вече седмица, а тя не ми се е обадила, а фейсбук е така благосклонен да ми показва времето, което тя прекарва пред компютъра и времето, в което е била някъде, с приятели. А ако я питате нея, то аз нямам време и желание да се виждаме, тя не иска да ме притеснява и т.н. Обаче ние родителите до кога трябва да се молим за вниманието на приятелите си?!