Здравен форум на Framar.bg

Повечето от нас почват да живеят отделно от родителите си, когато си намерят половинка. Но това не е за мен, свикнах със самостоялтеност, живеех до скоро със съквартирантка, но тя сега ще се мести да живее с гаджето си. Намерих си по-евтина квартира и мога да си я позволя и да живея там сама. Но никога не съм била сама.. страхувам се, че ще се справя, дали ще ми е добре, или ще се чувствам много самотна? Дали няма да ме е страх от нощта? Вие живеели ли сте сами, как сте се чувствали, може ли да кажете, че това е било от най-хубавите ви времена или всъщност сте се чувствали самотни и изоставени? Ако искам винаги може да се върна при родителите си, но не искам да правя такава голяма крачка назад, спроед мен.. Вие как мислите, лошо ли е да се живее сам?

За кратко време съм била сама, да. Не ми беше никак лошо, усещах една свобода, можех да правя всичко, което искам, когато си искам ставах, когато си искам се къпех, когато си искам чистих, изобщо с нищо не с есъобразявах. С предишната ми съквартирантка ми беше много трудно и след това се преместих сама и ми беше супер. Най-страшно ми беше вечер, но за около седмица свикнах, че съм сама.

Винаги съм искала да живея сама, това преди разбира се, сега не искам да се разделям нито с мъжа ми нито с дъщеря ми, надявам се ме разбирате правилно. Чудила съм се какво е да си сам, да вземаш собствените си решения, особено на младини.. да имаш възможност да изградиш себе си напълно сам и на спокойствие. Според мен това е възможност, която не бива да изпускаш, а ако не се чувстваш добре, винаги може да започнеш да търсиш съквартиранти.

не съм била сама никога, не ми и харесва идеята, не ме съблазнява. Аз обичам да имам компания, да имам с кой да си говоря и да си споделям, ако съм сама сигурна съм, че ще изкукуригам.

според мен е кофти да живееш сам. в един момент не се чувстваш добре, има си и предимства, но като цяло не мисля, че е окей. разбира се - хора всякакви, до човек си е.

Ми аз не виждам кое е толкова притеснителното или стряскащото. Нещо напълно нормално е за порастващ човек да живее сам за известно време, но ние в България сме свикнали да живеем с мама и тате, докато стане време за женене...

Да, била съм сама, беше ми страхотно, можех да правя каквото си поискам,да излизам когато си поискам, да се срещам с който си искам, да каня който си искам у дома. ЧУвствах се страхотно, бях сама за около 6 месеца, дори живеех в една таванска стая, спокойствието и свободата ми дойдоха много добре.

lisica, сега живея сама и се чувствам повече от страхотно. Имам пълна свобода, по едно време живеех с приятеля си, но сега той замина в друг град за 6 месеца е на едно обучение, добре се чувствам, нищо не ми липсва.

Не съм била сама, но винаги ми е било интересно какво е. Сигурно не е лошо да имаш пълна свобода на решенията си, нещо, което ми липсваше на младини. Винаги съм била под надзора на родителите ми, а след това се преместих да живея с гаджето ми.

Сега живея сам, много добре се чувствам, повече от идеално, дори. Никой не ми прави забележка, никой не ми се кара за нищо, никой не ми вика, не ми обяснява кое е правилно и кое не. ям колкото и когато си поискам, излизам когато си поискам. Приятелката ми скоро ще се нанася у нас и не знам как ще свикна с нейното присъствие, ама като е за добро...ще се прежалвам.