Здравен форум на Framar.bg

Поставения въпрос дойде като отговор на дискусията във форума на тема : "За или Против присъствието на по-голямото дете при раждането на следващото?". Тъй като много от мненията са все в тоя стил как раждането било ужасяващо, травмиращо, кърваво и прочее, се питам какво ще отговорят дамите на този въпрос като уточнят дали го казват от собствен опит или на база чужд (тоест да са слушали разкази). Може да си почешем езиците и какво може да се промени в тая посока, защото аз лично не смятам че раждането е травмиращ процес. травмиращи най-вероятно са присъстващите и мястото, където тоя процес се случва (болница, лекари, акушерки)

Аз само да питам - ти раждала ли си?
Тогава ще си говорим дали е травмиращ процес, а не забравяй, че в него не участваш само ти и еднорози, а и лекарите, сестрите, обстановката, отношението, безизвестността, отчаянието, липсата на подкрепа, страха.

не съм раждала, но като чуя приятели и познати да си говорят за раждането рязко ми се прищява да бях мъж.
Познавам хиляди жени и само 2 от тях не са се оплавкали от раждането си.
Колко да е травмиращо, даваш живот на нещо, което се превръща в център на света ти и ако нещо се пре*б* твоят център ще си замина....къде видяхте проблем!?

sad написа:не съм раждала, но като чуя приятели и познати да си говорят за раждането рязко ми се прищява да бях мъж.
Познавам хиляди жени и само 2 от тях не са се оплавкали от раждането си.
Колко да е травмиращо, даваш живот на нещо, което се превръща в център на света ти и ако нещо се пре*б* твоят център ще си замина....къде видяхте проблем!?

Проблемът при раждането не е това, че ти даваш нещо на света, че се сдобиваш с дете и правиш нещо велико. Проблемът е, че не си информирана как ще премине цялата процедура, не знаеш дали симптомите, които изпитваш след поредната инджекция от компетентните лекари не са опасни за твоя живот и за бебето, не знаеш какво ще изпитваш по време на раждането, особено, ако е за първи път, не знаеш какво е нормално, кое е притеснително, никой не ти дава кураж, никой не ти казва "спокойно, спряваш се чудесно". Всичко, което се случва по време на раждането е раждането! ТО не е само физическото изкарване на човечето от тялото, останалия стрес съ сисгурност има и отношение след тгова към следродилната депресия! Жени, които не са минали по тоя път да ми говорят как другите се лигавели, ай моля ви се...

тва иронията явно е много трудно за разбиране нещо......няма лошо

sad написа:тва иронията явно е много трудно за разбиране нещо......няма лошо

Особено, като не съм прочела основната дума "МЪЖ" ,а съм приключила до БЯХ.
Все пак, стоя зад думите си, че ми прави впечатление, че много жени си мислят, че раждането е шега работа, докато не се сблъскат с него.
Всъщност, то не е толкова страшно, колкото си го мислим в главите, най-кофти е липсата на близък там, може би с мъж под ръка и в нормална обстановка, като по филмите, раждането ще е приятно изживяване.
Иначе е много унизително.

rabotnata pchela написа:

sad написа:тва иронията явно е много трудно за разбиране нещо......няма лошо

Особено, като не съм прочела основната дума "МЪЖ" ,а съм приключила до БЯХ.
Все пак, стоя зад думите си, че ми прави впечатление, че много жени си мислят, че раждането е шега работа, докато не се сблъскат с него.
Всъщност, то не е толкова страшно, колкото си го мислим в главите, най-кофти е липсата на близък там, може би с мъж под ръка и в нормална обстановка, като по филмите, раждането ще е приятно изживяване.
Иначе е много унизително.

Напротив! Аз пък мисля, че много жени мислят точно обратното. Права си,че не познават телата си и това, което им казват те. Но според мен проблемът не е толкова в самия процес, а във факторите извън него - защото ражданията (поне в България) все още се водят така,че да им е удобно на участниците в процеса на раждане, а не на раждащата жена и на детето й. Аз след време разбрах,че раждането ми би могло да протече по коренно различен начин, ако хората участвали в него бяха адекватни. Да, детето ми се роди и не дишаше и лекарите го спасиха, но фактът, че се роди без да диша се дължеше на тяхната некомпетентност. Така че въпросът е спорен. Раждането не е шега работа, но много "специалисти" се възползват от паниката и безсилието на раждащата. Нека се изкаже някоя нераждала жена от тия, за които твърдиш че смятат, че раждането е шега работа.. мноо ще ми е интересно.

rabotnata pchela написа:Аз само да питам - ти раждала ли си?
Тогава ще си говорим дали е травмиращ процес, а не забравяй, че в него не участваш само ти и еднорози, а и лекарите, сестрите, обстановката, отношението, безизвестността, отчаянието, липсата на подкрепа, страха.

Значи мноо мразя някой да ми се прави на.. видиш ли аз като съм раждала (в случая) не ми давай акъл на мене. все едно свекървата да ми вземе детето да го къпе и повива, щот разбираш ли вече го е правила. от изказването ти ми направиха отново впечатление тези думи, които очевидно смяташ че са единственото еквивалентни на раждане:
"отчаянието, липсата на подкрепа, страха"
А дали е така?!
*за сведение раждала съм и раждането ми беше песен, което не може да се каже за момичето на съседното легла с избор на екип и цезарово сечение (по свое желание), една баля пари - породени от нещата, които си изброила и ревящо бебе, което не можеше да вземе на ръце. ай честиту

Не знам дали е така, разкажи за твоето цветущо раждане и как си се чувствала, явно е било изключително леко и приятно, ти си за завиждане направо, така де, да се поучим от теб, за да знаем ние за следващия път, а тези, които не са раждали, да знаят, че то е истински купон.

rabotnata pchela написа:Не знам дали е така, разкажи за твоето цветущо раждане и как си се чувствала, явно е било изключително леко и приятно, ти си за завиждане направо, така де, да се поучим от теб, за да знаем ние за следващия път, а тези, които не са раждали, да знаят, че то е истински купон.

Беше си кОпон! изпитах голям ужас. Докторите ме гледаха като голям камък и тъй като явно не виках както останалите, ме призоваваха да напсувам мъжа си, който бил отговорен А.. и коментираха, че който бил имал малки ръце раждал по-трудно :) За да се водят подобни приказки ще да е било епично