Здравен форум на Framar.bg

Имам чувството, че се тревожа и шашкам за абсолютно всичко, а е има доста време, докато родя. Дори и да не е свързано с бременността или раждането. Не съм такава по принцип. Тревожа се за злободневни неща и се притеснявам да не навредя така и на бебето. Нали се твърди, че моите настроения и емоции се отразява и на него.
Мислите ли, че е нормално това или трябва да го обсъдя със специалист, предполагам психолог?

Като жена, която доскоро е била бременна, мога да кажа, че и аз съм била в подобно състояние. Не знам обаче дали чак толкова дълго както ти твърдиш, постоянно. Но е факт, че се притеснявах от всевъзможни неща, без причина. Мои познати, които вече са родители, казваха, че и при тях го е имало.
Ако все пак не се чувстваш добре, не се храниш и не спиш пълноценно, може би няма да е зле поне със следящия гинеколог да го обсъдиш. Може и някакви витамини да предложи.

Че то аз като разбрах,че съм бременна все се тревожех. Нормално е като наближи още повече да се притесняваш. И аз бях така, а вярвам и всяка жена или поне тези, които са по природа по-страхливи. После като родих разбрах, че напразно съм се притеснявала.
Успокой се, нормално е все затова да мислиш - самата идея е стряскаща, но сигурно хиляди жени са като теб. Желая ти леко раждане. Почивай си и се наслаждавай на последните дни от бременността си.

Непосредствено преди второто раждане съвсем бях откачила. Мъжът ми в чудо се беше видял как да ме успокои. А принципно съм спокоен човек и трудно излизам извън релси. Не знам дали беше от хормоните, но наистина беше притеснително.
Ще видиш, че всичко изчезва като с вълшебна пръчица след раждането

Разбира се, не спирах да мисля за раждането, и не само. То като цяло, от момента, в който разбрах, че съм бременна, умът ми беше зает с тази мисъл.
Накрая се тревожех за това дали всичко ще мине леко, дали ще родя бързо, дали детето ще е добре, въпроси, които всяка бъдеща майка си задава. Може би вече като влязох в 9 месец ми беше спокойно, а и аз имах скъсена шийка и разкритие 1 см от 5 месец, така че имах и допълнителен повод за тревоги.
Родих естествено, изключително бързо и леко раждане беше и се оказа, че страховете и притесненията са ми били напразни.
Спокойно, сега е момента да вършиш неща, които си отлагала, или просто прави нещо, което ти е приятно, за да те разсейват.

Ще прозвучи странно, но ако трябва да бъда честна, най-тревожно и напрегнато ми беше, когато разбрах, че съм бременна (беше неочаквано) и следващите седмица-две, докато свикна с мисълта. След това бях напълно спокойна за всичко, дори за раждането. Бременността ми беше лека и безпроблемна, така че реално не е имало и за какво да се тревожа.
Опитай се да мислиш положително - как с всеки изминал ден се приближаваш до срещата с твоето бебе, а раждането е начинът това да се случи. Вярвам, че всичко ще бъде наред и тревогите ти ще са напълно неоснователни.
Прави любими неща, отдай се на хоби, излизай повече навън на въздух или с приятели. Така ще прогонваш потискащите мисли.

В първите два триместъра ми беше много спокойно, запълвах си времето с много разходки и имах планирани покупки за всеки ден, дори нещо дребно да е. Но в един момент всичко вече беше готово и просто нямаше какво да правя или купя. Тогава ме бяха налегнали едни черни мисли за какво ли не. Говорих с АГ-то, който ме следеше. Помня че ми предписа някакви витамини наистина, не помня как се казваха. Хапвай повече плодове и зеленчуци, вече излизат по-истинските поне. И време за разходки - на слънце.

Номално е ами как. Спомням си че беше ме обзела лудост по туй време все някакви лоши неща си мислех, ч еще ми се случат. Вечер въобще не можех да спя от нерви. Иедеше ми да си купя видеозон, за да мога постоянно да наблюдавам какво прави бебето, тъй като и двете си деца не ги усещат да ритат или нещо подобно, защото бяха със седалишно прилежание. Просто беше кошмарно изживяване, с нетърпение чаках да дойде денят за преглед и да ми каже лекарят, че всичко е наред. Луда работа, но какво да се прави майчини тревоги...

Не ви трябва специалист - психиката ви е добре, проблемът е изцяло от хормоните, а за тях на този етап няма какво да се направи.
И аз станах пълна кукувица тогава.
Преди да забременея бях супер спокоен и уравновесен човек, дори твърде неемоционален и логичен, и се гордеех с това. Бременна ревях дори на реклами на прах за пране. Всичко изглеждаше важно и драматично. На бебето говорех и четях приказки много преди въобще да може да чува... по-скоро себе си успокоявах. Абе шашава работа