Здравен форум на Framar.bg

Изпаднах в отвратителна ситуация, за която не подозирах месеци наред. По простата причина че живее в друг град и не сме стигали до това да му отида на гости в апартамента. Така и веднъж не се усъмних, защото нито ми е затварял телефон, нито ме е забравял по празници - или сме били двамата, или сме се чували поне. И след половин година връзка реши сам да ми каже. Искал да бъде честен с мен, защото съм го заслужавала. Аз трябвало да реша дали да продължа с него. Чувствах се наистина ужасно. Мислех че не бих се усъмнила, не съм наивен човек. И най-лошото че имам чувства към него :-|

Поисках да спрем да поддържаме връзка поне за месец. Все същото изпитвам и не знам как да постъпя. Няма деца, но е семеен. Обвинявам се за това че не съм се усетила, ядосвам се на него, че постъпва така и с мен, и с жена си. Ако си послушам разума, ще се разделя с него. Но съм влюбена :sad:

Момиче, хващай си чантичката и си тръгвай, докато съвсем не си се замотала с този човек! Казвам го и от позицията на жена, и от позицията на съпруга. Много се съмнявам някога да зареже жена си, за да е с теб. Ти искаш ли години наред да живееш с обещания и очаквания? Едва ли. Действай смело и категорично, иначе ще има и агония в един момент.

Има си едно правило, че веднъж щом е изневерил, това ще го направи и занапред и следващата заблудена съпруга ще си ти. Аз също бих изчезнала, преди да е станало късно.

Изпадала съм в такава ситуация, не е за завиждане положението ти. На него така му е удобно - има теб, има си жената вкъщи. Какво повече. Може би 6 месеца не са твърде много време, за да се реши на евентуален развод. Ако искаш да си сигурна че си взела правилното решение, поизчакай още малко тогава. Но мине ли година и не предприеме ли нищо, изнасяй се. Знам че звучи лесно отстрани, но в такъв момент си намери добър приятел, на чието рамо да поплачеш, защото трудни моменти ще има. Кураж!

тя мацката вече е нагазила и с двата крака във фъшкиите. каквото и да реши все ще го.. аз не знам какво да посъветвам. може да стигне и по-далече и после още по-трудно да се откъсне, може пък и хубаво да свършат нещата.. аз ако бях щях да си изживея момента на сто процента. повече ме притеснява 6 месеца как той си е траял че е женен и е вадил и слагал халката на безимения пръст. човек знае как трябва да постъпи, ама докато не види друг път ще си трае

Отвратителни обстоятелства. Аз се чудя как не си се усетила. Как всеки път ти е вдигал телефона, или ти звънеше основно той?
Не бих се вкарала в такъв филм, същия съвет давам и на теб.

Не се задоволявай да свириш втора цигулка. Сигурно си готино момиче с мечти и амбиции. С такъв човек до себе си рискуваш да ограничиш живота си, да забравиш какво е празник и да изпадаш често в мрачни настроения. Той няма да е все на твое разположение, често ще си сама и ще гледаш приятелките си с тъга, докато се държат за ръка с техните половинки. Наложи си го, трябва да решиш сама. Той едва ли ще реши вместо теб...