Здравен форум на Framar.bg

Отдавна знаех, че имам нужда от промяна в начина си на хранене. Радикална промяна. И го направих. За разлика от повечето хора, при мен проблемът не дойде от липсата ми на воля и постоянство, а от семейството и от половинката.
Живея с родителите ми. Тези дни пак имахме сериозна разправия с тях относно храната, която бях сготвила. Реших да не слагам мазнина. Обаче за родителите ми е странно, направо невъзможно. Едва ли не, не става за ядене. Омрънкаха сготвеното, естествено. Стана ми неприятно, все пак вложих старание и отделих време. Освен това, определено беше вкусно, просто беше различно, но те не пожелаха да му дадат шанс.
От друга страна е приятелят ми, който непрекъснато ми се сърди, че отказвам да ям с него, иска да му правя компания. Той обаче също готви мазно и пържи всичко. Обяснявам му, че не става въпрос за някакво лошо и неуважително отношение спрямо него, а просто съм си на режим.
Не занимавам всички с моето хранене, готвя си каквото аз ще ям, не мърморя на другите, че не се хранят здравословно.
Просто искам да получавам разбиране. Иначе се превръща в ежедневна борба и доказване, че за мен това е правилния избор. А е уморително!
Ще се радвам да чуя вие как бихте постъпили? Подкрепяли ли са ви вашите семейства в желанието ви да се храните разумно и здравословно? Как сте се справяли с бойкота от тяхна страна, ако го е имало?

Сещам се за начин да избегнеш конфронтациите поне.
Започни да готвиш само за себе си, като го правиш във времето, когато те не са около теб. Заделяш си порцията за в момента, другото замразяваш в подходящи кутии. Хем ще ти е спокойно, хем те няма да ти мрънкат.
А з половинката по-добре говори. Не е на възрастта на родителите ти, та да разсъждава така закостеняло. Ако не иска да се храни като теб, то поне да не ти пречи и да те остави сама да решаваш как да живееш.

Колкото и да ти е тегаво, само от теб зависи дали ще им се вързваш. Просто ги игнорирай. Готви си, храни се, както ти харесва и толкова.

Аз мисля, че рано или късно ще свикнат. За всяко ново нещо трябва време. До тогава се абстрахирай от реакциите им. Дай им време. Все пак ти не гладуваш, а се храниш по различен начин. А компания на приятеля си пак можеш да правиш. Сядате заедно и всеки си яде неговото.
Имах подобен период и аз, но бързо отмина. Готвя си отделно, защото имам стомашни проблеми. Отначало ми се мърмореше какво било това, ама защо, ама как, докато не видяха, че наистина съм по-добре и се кротнаха.

Като станеш самостоятелна и се отделиш от вашите ще можеш да си разполагаш както си искаш. Ако работиш може да си купуваш продукти и готвиш минимални количества само за себе си.
Ако все още не работиш, ще се съобразяваш, т.е. готви само за себе си, не за всички.

Не смятам, че трябва да очакваш родителите ти да следват твоя режим. Не са длъжни и имат право да са недоволни. Готви си отделно, ти на режим, а не те.
За приятеля ти - доколкото разбирам не живеете заедно, така че едва ли винаги се храните заедно. Избери най-подходящото от приготвеното, т.е. най-малкото зло и си сипи малко количество.