Успявате ли да не ви пука?

[rabotnata pchela]

Попаднах на много готина статия, която ще ви споделя, но най-напред въпросите. Успявате ли да не ви пука, най-важното, което искам да ви питам. Някой ви свири много изнервено на светофара, тока ви спира, водата спира, свекървата приказва глупости за вас, детето се е напишкало в магазина, съборило е консерва на земята, мъжът ви е закъснял и т.н. случаи милион.
И всичко това, ако го погледнем не е повод да се разгневим и ядосаме, нали?? Е, въпросът е успявате ли да не ви пука в най-различни ситуации, или бързо палите? Каква е вашата реакция, ако например в работата си не сте съгласни с това, което става, реагирате ли, защото просто не ви пука от мнението на околните, или си премълчавате? Побеснявате ли,ако някой кара бавно по улицата и ви пречи вие да излетите до вашата крайна цел?
А ето и статията сега: https://psychology.framar.bg/%D1%84%D0% ... 0%BC%D1%83

[Malina]

Статията изглежда интересна, ще я прочета когато имам повече време и пак ще коментирам, но сега от пръв поглед на твоите въпроси мога да кажа, че не успявам. Все се старая да не си нося проблемите вкъщи да речем и да не обръщам внимание на много неща, но не успявам, ядосвам се бързо.

[Lili_pili]

Не, не бих казала, че не ми пука, винаги ми е пукало и винаги ще ми пука, бързо се разгорещявам за всяко нещо. Би ми се искало и аз да съм такава лежарна и да му пука за важните неща, но просто не съм от този тип хора.

[Pipilota]

А успявам аз, паля от топъл въздух. А за работата обикновено си мълча, макар че на някои места ценят мнението не служителите.

[Gold]

С времето и преживяваните неща, както и когато човек тренира психиката си, наистина може да се научи да не му пука. При мен поне е така!

[Локумът]

Редовния прием на кукумицин и презкурин помагат да се избяга от "пукането". Преди все се стараех да угаждам на всички, да не отксзвам, за да няма сърдити. Но вече не. Ма хората не им пука, макср и да ке го осъзнават

[nefertiti]

Колкото повече ти пука, толкова по-зле за самия теб. По-добре е да си повече непукист.

[Rali_hr]

Зависи какъв е непукизма. Ако е в малки и приятни дози, лошо няма, но ако е в ненормални крайности - не мерси. Да не ми дреме за това, което казват другите го постигам, но не мога да се отпусна да бъда непукист на работа, или на места, където са свързани с работата ми и силно зависими от бъдещето ми.

[rabotnata pchela]

Явно се учим всички да бъдем малко или ммного непукисти. Това дали и до колко ще ни помогне, никой не може да каже. Понякога обаче човек има нужда да бъде непукист и да тегли една майна на всичките.

[kalina_216]

Добре би било, ако можем да изпием едно хапче, от което да не ни пука, но не се получава. Все ни дреме за това, какво се случва, особено ако под някакъв начин е свързано с нас. А малко непукизъм не пречи, дава свобода и поле за изява, ако по-малко му дреме на човек, ще е по-спокоен и по-щастлив.
Имаше един период,в който наистна не се съобразявах с никой, ако исках нещо, просто го правех, не се притеснявах да си кажа мнението без да мисля за това кой какво ще си помисли или какви ще са последиците. Не страдах от липса на приятели, на внимание, но имах страхотни преживявания. Сега все мисля, все премислям, все се страхувам да не обидя някой. Не се чувствам по-добре.