Никога не ми звъни..

[frezia-o]

Честно казано ми се струва леко странно. Това изчакване и обмислянето на някаква стратегия. Ако имате нужда един от друг нищо друго няма значение. Да споделяш живота си с някого, означава, че със сигурност вече си наясно с него, но и със самия себе си. Затова ако искаш да бъдеш с този човек не е от голямо значение колко пъти ти се обажда. От значение е обаче дали той иска да бъде с теб. Е на тоя въпрос като отговориш, всичко ще си дойде на мястото.

[Mona_L]

кажи му от какво имаш нужда, а той ще си промени поведението, ако го е грижа за теб. но може би партньорът ти да си е такъв и тогава коренна промяна няма как да очакваш да се случи.

аз също не обичам празните приказки и ще ми е досадно, ако някой постоянно ми звъни. но няма да си мълча и ще го обсъдя с приятеля си. възможно е да се постигне компромис.

[Vasilka756]

Честно казано ми се струва леко странно. Това изчакване и обмислянето на някаква стратегия. Ако имате нужда един от друг нищо друго няма значение. Да споделяш живота си с някого, означава, че със сигурност вече си наясно с него, но и със самия себе си. Затова ако искаш да бъдеш с този човек не е от голямо значение колко пъти ти се обажда. От значение е обаче дали той иска да бъде с теб. Е на тоя въпрос като отговориш, всичко ще си дойде на мястото.

Напълно подкрепям това мнение. Но това важи, когато с партньора имате изградени сериозни отношения, а аз говоря за мъж, с който излизаме от няколко месеца И не мисля, че говоря за стратегия, а обикновено търпение към другия човек

[Staykova]

Прилича много на ситуацията, в която съм в момента. Макар че няма много смисъл от постоянно звънене и писане. В крайна сметка нали трябва да има за какво да си говорите като се видите и лично пространство. Кофти е, когато само едната страна е по-активна, но се свиква. Аз веднъж си бях направила експеримент да не звъня, да не пиша, да не търся цял и ден и така в продължение на седмица. Любимото същество само почна да звъни и да пише.
Да не те отчайвам, но също съм била пасивна и не звъняща страна, когато бях в отношения с човек, за който не ми беше особено емоционално и любовно, имах си къде по-важни и интересни неща от това да водя безсмислени разговори от типа на "какво яде днес за обяд". Понякога е въпрос на интерес към човека, друг път си е чисто и просто липса на необходимост от разговори по 5 пъти на ден било то и за 2 минути.

В крайна сметка, това че не ти счупва телефона от звънене, не означава, че не му пука. За мен по-важно е отношението, когато сте очи в очи. Има моменти, в които човек предпочита да е сам и не му се разправя с абсолютно никой.
Знае ли се, може в един момент да изщрака и да почне по-често да те търси.

[CinemaFreak]

Преди години имаше такава постановка, че да не позвъниш ти първи, да не се набуташ :)