Детската градина - как да помогнем на детето да се адаптира

[Ая123]

Когато човек не приема подобни неща, го определят като тесногръд или закостенял. Аз просто не виждам разум и логика в подобни действия. Да оставиш дете, което дори инстинкт за самосъхранение няма достатъчно развит, да прецени дали иска да е момче или момиче. Та, то вече си има сексуална принадлежност. Къде отиде ролята на гените и хромозомите?
Всъщност, това че не му се обличат определени цветове дрехи или не играе с кукли, примерно, не е ли пак опит да се влияе върху решението и преценката му? Тоест, то пак не решава самО (не че може).
А животът можеше да е толкова по-простичък. Нямаме ли достатъчно проблеми за решаване, та сами да си създаваме нови?!

[Innerlane]

Хората се раждат с биологичен пол (sex), със съответните първични и вторични полови белези. Това не подлежи на въпрос - то е безспорен факт, с който всички са съгласни.

Цялата драма идва от пола като роля на индивида, наложена в обществото (gender).

Или с други думи, аз съм възрастна жена, съответно *нормално* е да нося рокли, да имам дълга коса, да се обличам в розово и други "нежни" цветове, да се гримирам и да си лакирам ноктите, да нося високи токчета, да съм добра в "женски" дейности (изкуства и литература), да е нормално да бъда домакиня, да си стоя вкъщи да си гледам децата и да си прислужвам на мъжа, простено ми е да бъда свръхемоционална и много романтична и т.н. Това е една класическа "рамка", в която обществото слага човека, роден с XX хромозомите. На малките момиченца често от рано им се изпращат послания как за тях е по-важно да са хубави, добрички и сладички отколкото умни, силни и упорити, предлагат им се предимно кукли, понита, сервизчета, детски кухни и перални и др. момичешки играчки, насърчават се да се занимават с "женски" спортове като балет и гимнастика, пускат им се анимации и филмчета, в която главната идея е да си красива, търпелива и да си чакаш принца, който да ти оправи живота.

И може за масата това да е норма и стандарт за възпитание, но съгласете се, че има хора, които биха го видели като ранно промиване на мозъци. Идеята на едно освободено от полова принадлежност образование навярно е именно да се предостави свобода и избор на детето да определи и изгради себе си без да бъде подложено на натиска и влиянието от полово определените очаквания. И ако дъщеря ми предпочита да носи панталони, да се запише на бойни изкуства и да учи за инженер, примерно, защо не. За мен е важно тя да е щастлива със себе си, да е добър човек и да реализира професионалните си стремежи един ден. Пък дали щяла да излиза с момчета, с момичета или и с двете, си е лично нейна работа и не ме бърка.

[Ivi&Sasho]

Идеята на едно освободено от полова принадлежност образование навярно е именно да се предостави свобода и избор на детето да определи и изгради себе си без да бъде подложено на натиска и влиянието от полово определените очаквания. И ако дъщеря ми предпочита да носи панталони, да се запише на бойни изкуства и да учи за инженер, примерно, защо не. За мен е важно тя да е щастлива със себе си, да е добър човек и да реализира професионалните си стремежи един ден. Пък дали щяла да излиза с момчета, с момичета или и с двете, си е лично нейна работа и не ме бърка.

Така погледнато - да, на същото мнение съм. Въпросът е че често децата имат някакви представи за половата си принадлежност, които обаче след време се променят.
Дали на 5 години едно дете е убедено, че не е момиче, а момче отвътре. Или това е временно състояние?

[Innerlane]

Дали на 5 години едно дете е убедено, че не е момиче, а момче отвътре. Или това е временно състояние?

Аз хора на по 25-35 познавам, които не са наясно със себе си, пък какво да говорим за малки деца. То на тази възраст (2-4 годинки) няма кой знае каква разлика между момченцата и момиченцата така или иначе, затова и не виждам какво толкова огромно значение има унисекс детската градина. Нещата стават по-сложни и по-важни на малко по-късен етап.

[Ani_]

Тая новина съм я пропуснала, за щастие!
Не знам, вече се чудя дали някои хора не се чудят какво да измислят, за да изкарват пари. Визирам детската градина в случая. Яхнали са вълната с така модерната тенденция "Транс джендър" и това е. За мен лично е непонятно как дете ще знае момиче или момче е.

[Matilda]

Направо ми омръзна през седмица детето да е болно. Нека не ми обясняват как така се "калявало" детето само! Значи аз, когато моето е болно, намирам начини да го оставя да се излекува вкъщи, а другите не могат. Аз също работя, мъжът ми и той. Баби и дядовци на разположение нямаме. Обаче ми е съвестно да пренасяме нашите зарази върху чуждите деца. Някой длъжен ли е да понася последствията от чуждата безотговорност? Не.
Вие какво мислите по въпроса? Примирили ли сте се? Борите ли се ежедневно с това и как?

[Мариана Колева]

Трябва да се затeгне контрола и, въпреки бележките, да връщат децата вкъщи още като ги видят сутринта.
И лекарите не бива така лесно да дават бележки.

[Роуз]

За някои родители не е. Свиквайте. С подобни простотии няма оправия. Моята дъщеря сега приключва градина, септември ще е първи клас. Нагледах се на такива, отказвам да се ядосвам. Тя успя да изгради добър имунитет и рядко боледува, но и на мен ми се е случвало описаното.

[Дони_ка]

Мисля, че "болно дете" е относително понятие и че в много случаи в чуждите очи сламката е греда. Не си позволявам да поставям диагнози на чужди деца, интересувам се единствено от моите. За мен е важно децата да се извеждат целогодишно навън, но това не се прави, за да не настинат нечии безценни отрочета, чиито майки-орлици ще държат сметка на госпожите защо детето им е навън през зимата. Обикновено на същите децата са облечени с по 5 ката, същите държат сметка кой кашля в групата, каква бележка е занесъл и са готови на саморазправа, защото не виждат нищо друго освен собствената си гледна точка. Дори старшата сестра не е квалифицирана да прецени здравословното състояние на детето, лекарите учат по 6 години.

[Story_teller]

Вечната драма за родители и деца в малките групи.
Има деца, които влачат сопол целогодишно. Няма как родителите целогодишно да са в болничен и отпуска. За други деца обаче именно този сопол прави тежки усложнения. И с право родителите роптаят.
С течение на годините просто човек свиква или намира други начини за отглеждане на детето. В такива големи затворени групи това се случва. Във Франция, например, за яслата варицелата не е болест. Ако детето няма температура се води без проблем. Даването на АБ в яслата не е забранено. Така че на Запад е по-зле.