
Мога да кажа, че вече страхът ми от обвръзване вече го няма и спокойно мога да започна по-сериозна връзка. Но се опасявам да не изляза глупачка накрая и да съм се настроила като че ли ще покорявам света, а моя приятел да се чувства сякаш все още просто се забавляваме. А не искам да водя такива разговори с него, опасявам се да не изглеждам като глупачка, която не знае какво иска. Затова ми е интересно как и по какво става ясно, че връзката става сериозна и че процъфтява, че се развива и е повече от едно увлечение?