„Думата „ курбан” (от турски) е останала да назовава кръвната жертва, жертвоприношението на жертвено животно и съпътстващата ги обредна трапеза, характерни за цялото българско землище от прастари времена, та и до днес. В традиционната народна обредна практика курбан се коли на верски празници с етническа окраска – Гергьовден, Великден, на събори , на семейни тържества, във връзка с изпълнение на желание, за което е необходима свръхестествена помощ от светец покровител, задължително при погребални обичаи. Курбан се прави и след преживяно голяма премеждие, при което е бил застрашен животът на човека , но той е оцелял. Такъв курбан се прави до края на живота на човека , всяка година в деня на премеждието.
Жертва всякога е голямо животно: овен, овца, агне, шиле , теле. Когато се пости, курбанът е риба с люспи, най – често шаран. Животното, птицата, рибата трябва да бъдат живи и да се заколят, та да потече кръв. Иначе курбанът не се зачита (според старата вяра). Прието е жертвеното животно да се пече цяло, но по-големите животни –телето, овенът, овцата - обикновено се насичат на късове и се готвят. Гозбите, които могат да се приготвят за тоя ден, са: ориз, булгур, зеле, картофи, сарми, фасул, грах, леща – с месо или без (по време на пости). Според старите вярвания месото не бивало да се вари на чорба и на трапезата чорба не се кади, но днес мнозина поднасят и курбан чорба.
Месят се и обреден хляб с шарки (без шарки хляб не е обреден и не се кади). На курбан обикновено се приготвя и „коливо”(варено жито).
Трапезата трябва да се прекади от свещеник или, в краен случай, от най-стария човек в семейството. Най-често курбаните се правят в деня на някой християнски светец или на голям народен празник. Обичайно са в дома на даващият „жертва”, но могат да бъдат и в манастир, църковен двор, на поляна, а при погребение и на гробището.
Има два варианта на курбана за здраве
В първия случай се взима едно агне – живо, и се дарява на църквата. Там от него се прави курбан чорба, която се раздава за здраве. Това може да се види на Гергьовден или Богородица в църковни и манастирски дворове.От тези казани всеки може да си вземе и хапне за здраве. Във втория случай отново се взима живо агне и се коли в дома на семейството което е нарекло курбан. Готви се или печено или на курбан чорба и се събират всички поканени.”Да се коли курбан, е много, много стара традиция при българите. Според българският календар (най-стария и най–точния в света), всеки месец е бил наречен на дадено животно. Свиня, петел, агне , кокошка , овца, овен, теле ,бик, риба. Имало е определен ден, на който се е колело животното. Много лесно се е помнело. Първият ден от първият месец, вторият ден от втория, и т. н.
Тази традиция се е пренесла и приела от православната църква. (Просто не е могло да се премахне ей-така! По-лесно е било да се приобщи един вековен обичай към новата монотеистична религия.) Затова все още се тачат старите обичай да се коли свинята по Коледа. Този ден съвпада приблизително (може би, напълно) с първият ден от първият месец на прабългарите. Коленето на петел, на втори февруари съвпада и е обгърнат от легендата за спасението на децата от кръвният данък. Но според мен, корените му са доста назад във времето. Агнето на Гергьовден, също е жертва. Пиле се коли на Петровден. На Богородица се коли овца .На Петковден се коли теле (бик). На Никулден се приготвян шаран…
Обикновено, във всяко населено място е имало едно място с по–особена функция. Там е било „свято” място. На него са се извършвали жертвоприношенията. Такива места има запазени като археологически находки. На места обаче, името на дадена местност дава доказателство, че обредите са се извършвали и извършват винаги на едно и също място в продължение на векове. Това са сакрални места.
В село Габарево, Казанлъшко, има местност в поречието на р. Тунджа. Нарича се, „Светото кладенче”. Там са се правили и още се правят селските курбани.Традицията беше изместена през предишните времена. Даже и свещеника беше забравен... Но габаревци са „ терсене”, габърови чепати дървета! Младите хора намерили начин и върнали традицията там, където и е мястото.... С дядо поп начело!
Когато се прави курбан за здраве, е добре да се извърши освещаване от свещеник на жертвата. Така се изказва благодарност към светеца, който смятаме за покровителствал ни при щастливото избавление.
Всичко това, сигурно се оценява от атеистите като „ врели-некипели”.
Не е необходимо да си силно религиозно, сляпо вярващ, за да разбереш, къде и какво е искал да каже народа с това жертвоприношение. Той е измолвал от висшите и непознати за него сили мир, благоденствие за бъдното. Той е гадаел какво бъдеще го чака... Той е настройвал психиката си, вътрешният си мир за добруване! Когато човек е в мир със самият себе си, е в мир с целия свят! Българинът е миролюбив!
Никак не е случайно това, че курбаните са се правели под огромен дъб. Дъбът е сакрално дърво във старата вяра на българите. Според тази вяра, светът се поделял на три царства: Подземно, Земно и Небесно. Трите царства, се обозначавали с три основни цвята: черно - за подземното царство, червено - за земното и бяло - за небесата.Трите небеса се населявали с богове, хора и демони. Според вярванията насред света се извисява огромно дърво.Това е Световното дърво -Дървото на живота.Това дърво свързва трите свята в едно цяло. Корените му са в подземното царство, стъблото му - в земното, а короната с клоните се извисява и достига небето. Според вярванията не само на българите, а и на други древни народи, дървото на живота е именно дъб.То е пазителят на горската мъдрост, пазителят на вечния живот. Свещен цвят е цветът на кората на дъба - кафяв. Този цвят е съчетание от трите цвята, обозначаващи трите царства. Така, както дъба свързва трите царства, така ги свързва и цвета на кората на дъба.
Ето, че отново народът е вплел своите вековни вярвания с новата си религия.
На много места, жертвените курбани се правят под такива вековни дървета. Да, вярно е, че общоселските курбани са почти отмрял обичай. Но курбан се прави и при прекарано премеждие, в семейна обстановка.
Знаете - роди се дете - курбан, стъпете на криво - курбан.. хората постоянно пренасят в жертва едни животи, за да почетат ствоя.
Обяснете ми каква е логиката на курбаните, какъв е смисъла в тях, защо трябва да има жертвоприношение и какво е отношението на църквата към това?
Аз лично не го намирам за правилно, не може да отнемеш един живот, съзнателно (разбирам, за да се нахраниш, и аз съм месоядна) за да подобриш своя.
Това не ли и твърде неприятна енергия, която тялото ти попива? Даже не съм и суеверна, не знам как бих могла да го нарека.
Убиваш едно животно, за да получиш какво? Повече здраве, дълголетие?
Познавате ли доброто агнешко или овче месо? Как да изчистим агнешките черва от неприятната миризма?
Не става ли много абсурдно на вкус, не си предсставям дробчета с топено сирене..
