Кога според вас е редно да роди една жена първото си дете?

[Elica]

На кой когато му харесва, имам познати станали майки на по 20 години и се грижат страхотно за децата си, а и те самите не са някакви изостанали. Имам други познати, родили на по 25, трети още нямат семесйтва, а минават 30-те. Въпрос на нагласа. :)

[klara]

Всяка една възраст си е с предимствата и недостатъците. Странно ми е да плануваш специално кога да заченеш. Ако си с човека, с когото искаш да си, няма да седна да правя планове да кажем след три или пет години да си имаме бебе. Когато и двамата усетим момента, че това вече е естествено продължение на връзката, тогава ще родя.

[Anka]

И аз мисля, че има голямо значение. Сега съм на 22 и вече имам съученички, които родиха. Други учат, трети нищо не правят, четвърти работят. ;) Всяка така,както го чувства, така трябва да го направи :)

[Lili_pili]

Аз съм си харесала 24, но вече ги минавам...

[Ваня Стойчева]

Аз съм си харесала 24, но вече ги минавам...

Аз родих на 24, беше хубаво, големият ми син е роден преди вече толкова години също.

[Innerlane]

За мен отговорното решение е първо да си подсигуриш подходящо образование. Има много професии, с които без работа никога няма да остане човек. За мен моментът беше на 27, защото 1.бях завършила фармация, 2. имах над две години стаж и щях да взимам прилична сума по време на майчинството.

Партньор имам, но любовта между хората е много условна. Приказката за голямата любов не е нещо, в което вярвам. Никой не принадлежи на никого и дори на момента да имаш 100% доверие на някого, няма как да знаеш какво ще ви се случи утре. Може да си писнете, някой да изневери на някого, да се разделите, някой да се разболее или да почине... Няма константи в този живот, а най-несигурното нещо е да се разчита изцяло на партньора. Не мога да си позволя това с дете.

Затова си направих бебе чак когато бях убедена, че ще мога да се грижа за него и да го издържам, дори някой ден да остана сама. Не ми се е случило последното и засега се разбираме чудесно с мъжа ми, но чудесно съм се разбира и с други преди него, а накрая съм оставала сама

Знам, че мисленето ми е много неромантично, да не кажа крайно прагматично и материалистично, но съм човек, който държи на самостоятелността си, и просто така чувствам нещата.

[klara]

За мен отговорното решение е първо да си подсигуриш подходящо образование. Има много професии, с които без работа никога няма да остане човек. За мен моментът беше на 27, защото 1.бях завършила фармация, 2. имах над две години стаж и щях да взимам прилична сума по време на майчинството.

Партньор имам, но любовта между хората е много условна. Приказката за голямата любов не е нещо, в което вярвам. Никой не принадлежи на никого и дори на момента да имаш 100% доверие на някого, няма как да знаеш какво ще ви се случи утре. Може да си писнете, някой да изневери на някого, да се разделите, някой да се разболее или да почине... Няма константи в този живот, а най-несигурното нещо е да се разчита изцяло на партньора. Не мога да си позволя това с дете.

Затова си направих бебе чак когато бях убедена, че ще мога да се грижа за него и да го издържам, дори някой ден да остана сама. Не ми се е случило последното и засега се разбираме чудесно с мъжа ми, но чудесно съм се разбира и с други преди него, а накрая съм оставала сама

Знам, че мисленето ми е много неромантично, да не кажа крайно прагматично и материалистично, но съм човек, който държи на самостоятелността си, и просто така чувствам нещата.

Наистина изглежда неромантично мисленето ти , но от страна на логиката е желязно . Човек няма как да знае какво го очаква след една, пет или десет години, всичко е възможно. Но се надявам, че и не живееш с мисълта кога ще ти се случи нещо такова. Дано умееш да се наслаждаваш на живота си такъв, какъвто е в момента. Пък каквото дойде, дойде . Дано и не се случва нещо подобно!

[Rali_hr]

Да, това е практично! Но аз да си призная, не мога да отговоря на 100% на всички тези нужди. :) Не съм цвете за мирисане, както се казва, но все ще намеря начин да се грижа за децата си. :)

[Andrey]

Аз съм на принципа, когато му дойде времето. :) Дали ще е подсигурено всичко, или не, няма толкова голямо значение. Виждаме, че повечето семейства, които имат всичко, от любовта си, от здравината и щастието не е задължително да живеят в лъскав дом и да изкарват големите пари. :) така че стига с това филмиране за финансите. :) Все се намира начин, стига човек да иам желание, трябва да знаем, че има живот и на широко и на по тясно. Но от много отлагане накрая може и да нямате деца изобщо.

[Slavena]

аз родих на 19 и не мисля, че е голям проблем, детето си расте живо и здраво, грижа се за него и съм сама, и се радвам 4е имам дете, а не да мисля кога да го раждам