Рубриката на психолога - подкрепа и взаимопомощ, полезни съвети

[mhp34]

Страдам от депресия повече вече 20 години. В началото беше само пролет и есен. От 5 години е постоянна и не съм прекъсвала лекарствата. Започнах да ям повече. Всичко каквото ми попадне пред очите. Изпитвам постоянно глад, особено вечер и нощем. Съответно и килограмите ми станаха с 40 повече. До скоро не бях чувала за хранителна зависимост. Случайно попаднах на това в един форум и след това изчетох доста по тази тема. Мислех, че е от депресията и храната ме успокоява по някакъв начин. Оказа се, че тази зависимост е като всяка друга, например като наркотичната. Искам да си помогна, но не знам как. Отчаяна съм.

[Донка.Николова]

Здравейте!Вече за трети път последните 15 години получавам страх от открити пространства.Първия път се лекувах при невролог с деанксид,втория при психиатър-приемах анафранил и флуанксол.От 6 години сега пак получих този страх да излизам навън,да пресичам улици, страх от много хора-страх ме е да не ми прилошее и да видят всички. Това се появи, след като изкарах един грип през м.март и един ден ми се появи световъртеж и изпотяване в къщи. Когато си наложа да изляза виждам,че няма проблем и се успокоявам,докато не дойде ред за друго излизане.Почвам да мисля постоянно за това, краката ми се разтреперват,задушавам се и мисля, че всеки момент ще припадна.Страх ме е да изляза до магазина, на работа ходя с големи усилия.Знам,че всичко е внушение,но с всеки ден става по-страшно.Може би с това са свързани и горещите вълни от менопаузата,също имам и заболяване на щитовидната жлеза-хипотиреоидизъм.Какво е Вашето мнение - да потърся ли психиатър или да се пробвам да се справя сама.Просто не искам да пия още лекарства.Сега вземам ко ренитек,метапролол,феминорм дуо/започнах го преди 2 дни/,деанксит,еутирокс,селен.След като ми стана лошо,бях спряла деанксита-помислих,че е станала реакция с антибиотика.И тогава започна малко по малко да се увеличава този страх и сега ми е много трудно да вървя навън.Избирам си местата,по които вървя,спирам се и обикновено говоренето по телефона ми помага малко и валидола.благодаря предварително за отговора.

[analia7]

А дали е възможно да получавам паник атаки от тези мисли тъй като, след като спрях със всичко 3 4 месеца по късно сутрин със събуждането чувствам силно напрежение, после страх, най-често разстройство като за край , извинете ме когато ме боли главата повръщам, колкото и да държа накрая само си излиза наскоро реших да се замисля да не би всичкия този страх и напрежение рано сутрин та чак до обят ме карат да си въобрзявам глупости от чуждите проблеми като този с вените моя позната постоянно го прави и от там се наплаших още повече и накрая отидох на лекар.. Наскоро изгубих друга позната почина в катастрофа две години по малка от мен, това чувство беше много силно, но си казах трябва да се примириш..Благодаря ви!

[analia7]

Имах дори написана немога с точност да кажа социална невроза общо казано

[Galina Todorova]

А дали е възможно да получавам паник атаки от тези мисли тъй като, след като спрях със всичко 3 4 месеца по късно сутрин със събуждането чувствам силно напрежение, после страх, най-често разстройство като за край , извинете ме когато ме боли главата повръщам, колкото и да държа накрая само си излиза наскоро реших да се замисля да не би всичкия този страх и напрежение рано сутрин та чак до обят ме карат да си въобрзявам глупости от чуждите проблеми като този с вените моя позната постоянно го прави и от там се наплаших още повече и накрая отидох на лекар.. Наскоро изгубих друга позната почина в катастрофа две години по малка от мен, това чувство беше много силно, но си казах трябва да се примириш..Благодаря ви!

Здравейте,
Обсесивното разстройство е вид тревожно разстройство и е възможно да има проява на психосоматика. Диагнозата и лечението ви е добре да бъдат съгласувани със съответните специалисти - психиатър и психотерапевт. Несериозно е това да се случи на форумно ниво. Желая ви успех!

[Eli Noeva]

Здравейте sweet_dreams47,
Споделяте, че преди 6-7 години Ви е поставена диагноза параноидна шизофрения с медикаментозно лечение, което подробно описвате.
И се питате дали тази диагноза е поставена правилно?
Сам сте установил, че следствие лечението с посочените лекарства са овладени онези симптоми, които изброявате в поста си.
Вече имате и социален живот и приятели, наскоро сте започнал да работите – това са положителни промени, които навярно ви карат да се чувствате по-добре и по-спокоен от преди лечението с лекарствата.
Така че можете да се доверите на лекарите, които са поставили диагнозата и са предписали подходящи лекарства, които вече подобряват състоянието Ви.
Изпитвате известно притеснение от това, че все още не сте много комуникативен и говорите само, когато Ви попитат и имате известни колебания, свързани с работата си, дали ще Ви харесат, одобрят и оставят на работа, тъй като някога в училище сте срещал затруднения в запомнянето на уроците и писането на домашните.
Тези страхове Ви карат да се интересувате какво още като превенция или лечение освен предписаната Ви терапия може да се приложи.
Лечението е комплексно – медикаментозно, което вече имате, психологическо консултиране, психотерапия, социотерапия.
Там, където живеете, потърсете Център за рехабилитация или се включете в група за хора с подобни на Вашето заболяване.
Желая Ви успех.
Ели Ноева.

[analia7]

Последен въпрос!! Искам да се извиня, първо за многото въпроси, които ви зададох, просто в момена нямам възможност да отида на психологичен преглед и докато това стане да съм поне малко по спокойна.Въпросът ми е, тревожността ли е една от причините да нямам желание да се обвържа, ако мога точно да бъда разбрана вътрешно нямам желание и сега като съм по голяма се замислям над тези неща, защо е така и докога ще е така, баща ми ме пита голямо момиче си голяма жена как може да си сама докога, върви си търси някой.. Почувствах срам, лек уплах дори.. Благодаря много!

[Galina Todorova]

Последен въпрос!! Искам да се извиня, първо за многото въпроси, които ви зададох, просто в момена нямам възможност да отида на психологичен преглед и докато това стане да съм поне малко по спокойна.Въпросът ми е, тревожността ли е една от причините да нямам желание да се обвържа, ако мога точно да бъда разбрана вътрешно нямам желание и сега като съм по голяма се замислям над тези неща, защо е така и докога ще е така, баща ми ме пита голямо момиче си голяма жена как може да си сама докога, върви си търси някой.. Почувствах срам, лек уплах дори.. Благодаря много!

Здравейте,
Причините за страха от обвързване са най-различни, но не мога да ви отговоря каква е точната причина за вашият страх. Съжалявам, но този отговор се получава след проведен разговор със специалист най-малко след няколко срещи. Надявам се, че ще успеете да осъществите такава среща. Пожелавам ви успех!

[d.popova]

Здравейте, г-жа Тодорова!
Преди 15 години бях изпаднала във някаква /необяснима за мен и до днес причина за / страхова невроза, беше ме страх от всичко и всички, безсъние, притеснение, стеснение, изолация и пр... без да съм изживяла нещо фрапиращо към него момент. След 3 месечно лечение и консултации със психолог всичко се нареди и аз отново се върнах към социалната среда, уверена и изпълнена със живот .... до преди година
Омъжих се, имам прекрасна дъщеря,в брак съм от 13г, като цяло семейният ми живот не е цветущ, още от самото начало се разочаровах от съпруга си, дадох си сметка, че не мога да разчитам на него и не разчитам и до ден днешен / опора в живота до днес са родителите ми /, въпреки това останах във брак заради детето си, сметнах,че за него тава ще е по-добре, а и донякъде от съжаление към съпруга си..
Завърших наскоро висше образование /благодарение отново на родителите си/, идеята ми бе, че с него ще успея да се реализирам и ще предложа по-добър стандарт на живот на дъщеря си, но уви... /пропуснах да спомена, нашият татко е международен шофьор, което предполага стандартът да е добър, но не е ...каквото си изкара, си го похарчва демонстративно и безразсъдно... буквално трохите са за детето, не преувеличавам.../
та днес се сблъсквам с най-големият си кошмар, вече икономист-бакалавър, предстои ми и дипломиране магистър, не ме наемат и това е... имам вече няколко интервюта-провали, още излизайки от интервюиращата зала аз съм смазана и с ясно съзнание, че отново съм се изложила.... по време на интервю съм със сърцебиене, треперене/ръце или тяло,глас/ и мислите ми мигновено изчезват от главата ми, чисто депресивно състояние.... от самочувствието ми и помен не остана, срутена, разрушена и в последните месеци и съпругът ми ми налага някакви психо атаки, от който в мен остана една празнина и необяснима омраза към него, нямам желание нито да го чувам, нито да го виждам.../държа да подчертая,че друг човек в живота си нямам и съм нямала по време на брака си, изцяло се затворих и изолирах от външния свят, донякъде "благодарение на ревнивият си съпруг,и съм изцяло погълната в грижа по дъщеря си, макар, че вече е голяма 11г, като в последно време се замислям дали не и вредя по този начин /
Спортувам с нея всеки ден на спринт пробягваме около километър, което за момента ме кара да се чувствам ок, до вечерта ..когато тя заспи, започват моите терзания...
В един момент съм решена да се разведа, в следващият момент с наведена глава решавам, че няма, защото ще се отрази мн негативно да дъщеря ни, решена,че ще се справя с изблиците си на притеснителност по време на интервю, в следващия момент наведена, че нищо не става от мен, макар, че не го вярвам в действителност, привлекателна млада 33г дама съм, с висока интелигентност.... а разбита психика !!! Какво да правя, решение нямам, с ясното съзнание съм, че нещо трябва да променя , но като, че ли сили нямам, наясно съм,че съм в депресия, а ме е срам да го призная, а и финансова възможност към момента нямам за психолог!!!

[Galina Todorova]

Здравейте, г-жа Тодорова!
Преди 15 години бях изпаднала във някаква /необяснима за мен и до днес причина за / страхова невроза, беше ме страх от всичко и всички, безсъние, притеснение, стеснение, изолация и пр... без да съм изживяла нещо фрапиращо към него момент. След 3 месечно лечение и консултации със психолог всичко се нареди и аз отново се върнах към социалната среда, уверена и изпълнена със живот .... до преди година
Омъжих се, имам прекрасна дъщеря,в брак съм от 13г, като цяло семейният ми живот не е цветущ, още от самото начало се разочаровах от съпруга си, дадох си сметка, че не мога да разчитам на него и не разчитам и до ден днешен / опора в живота до днес са родителите ми /, въпреки това останах във брак заради детето си, сметнах,че за него тава ще е по-добре, а и донякъде от съжаление към съпруга си..
Завърших наскоро висше образование /благодарение отново на родителите си/, идеята ми бе, че с него ще успея да се реализирам и ще предложа по-добър стандарт на живот на дъщеря си, но уви... /пропуснах да спомена, нашият татко е международен шофьор, което предполага стандартът да е добър, но не е ...каквото си изкара, си го похарчва демонстративно и безразсъдно... буквално трохите са за детето, не преувеличавам.../
та днес се сблъсквам с най-големият си кошмар, вече икономист-бакалавър, предстои ми и дипломиране магистър, не ме наемат и това е... имам вече няколко интервюта-провали, още излизайки от интервюиращата зала аз съм смазана и с ясно съзнание, че отново съм се изложила.... по време на интервю съм със сърцебиене, треперене/ръце или тяло,глас/ и мислите ми мигновено изчезват от главата ми, чисто депресивно състояние.... от самочувствието ми и помен не остана, срутена, разрушена и в последните месеци и съпругът ми ми налага някакви психо атаки, от който в мен остана една празнина и необяснима омраза към него, нямам желание нито да го чувам, нито да го виждам.../държа да подчертая,че друг човек в живота си нямам и съм нямала по време на брака си, изцяло се затворих и изолирах от външния свят, донякъде "благодарение на ревнивият си съпруг,и съм изцяло погълната в грижа по дъщеря си, макар, че вече е голяма 11г, като в последно време се замислям дали не и вредя по този начин /
Спортувам с нея всеки ден на спринт пробягваме около километър, което за момента ме кара да се чувствам ок, до вечерта ..когато тя заспи, започват моите терзания...
В един момент съм решена да се разведа, в следващият момент с наведена глава решавам, че няма, защото ще се отрази мн негативно да дъщеря ни, решена,че ще се справя с изблиците си на притеснителност по време на интервю, в следващия момент наведена, че нищо не става от мен, макар, че не го вярвам в действителност, привлекателна млада 33г дама съм, с висока интелигентност.... а разбита психика !!! Какво да правя, решение нямам, с ясното съзнание съм, че нещо трябва да променя , но като, че ли сили нямам, наясно съм,че съм в депресия, а ме е срам да го призная, а и финансова възможност към момента нямам за психолог!!!

Здравейте,
За съжаление проблемите ви трудно могат да бъдат решени на форумно ниво. Още в детството си човек изгражда правила и допускания за успешния начин на собственото си функциониране. Вие най-вероятно поставяте нуждите на другите над своите собствени, така че вашите нужди никога да не бъдат споделени, в резултат на което вие дори не знаете какви в действителност са вашите реални нужди. Такъв поведенчески модел аз наричам страх. Този страх започва в детството и се отразява на целия живот. той започва с нещо, което ни е било причинено от нашето семейство или от други деца. Може би сте била прекалено критикувана, изоставяна или прекомерно защитавана, депривирана. По този начин страхът става част от нас и много след като напуснем дома и сме пораснали продължаваме да създаваме ситуации, в които ние сме малтретираните, игнорираните, унизените или контролираните и в които ние не успяваме да постигнем нашите най-желани цели. Страховете определят как мислим, как се чувстваме и как действаме. Те пораждат силни чувства като тъга, гняв и безпокойство. Дори и да изглежда, че имаме всичко - социален статус, идеален брак - ние често сме неспособни да се насладим на живота. и да повярваме в нашите постижения.
Разбирам, че осъзнавате нуждата си от промяна, но ви е трудно да го направите. Бих ви препоръчала да си отговорите на въпроса: "Какво бихте правила ако проблема го няма"? Запишете отговорите си и си задайте следващ въпрос : "Как мога да го постигна? Направете си план за осъществяване на желанията и начало на действието. Ако се колебаете си задайте въпроса "Кое е най-страшното което може да се случи, ако постъпя по този начин"? Добре е да се научите да рискувате разумно, защото докато не скочите от своя остров няма да намерите обетована земя.
Накрая бих ви препоръчала да се обърнете към психолог от вашия град, защото сама трудно ще се справите. Професионалистът ще ви помогне да си отговорите на "трудните" за вас въпроси и да предприемете действия за вашето личностно израстване. Разбирам финансовото ви затруднение, но се надявам, че все още имате подкрепата на родителите си или други близки хора. Пожелавам ви успех!