analia7 написа:А дали е възможно да получавам паник атаки от тези мисли тъй като, след като спрях със всичко 3 4 месеца по късно сутрин със събуждането чувствам силно напрежение, после страх, най-често разстройство като за край , извинете ме когато ме боли главата повръщам, колкото и да държа накрая само си излиза наскоро реших да се замисля да не би всичкия този страх и напрежение рано сутрин та чак до обят ме карат да си въобрзявам глупости от чуждите проблеми като този с вените моя позната постоянно го прави и от там се наплаших още повече и накрая отидох на лекар.. Наскоро изгубих друга позната почина в катастрофа две години по малка от мен, това чувство беше много силно, но си казах трябва да се примириш..Благодаря ви!
analia7 написа:Последен въпрос!! Искам да се извиня, първо за многото въпроси, които ви зададох, просто в момена нямам възможност да отида на психологичен преглед и докато това стане да съм поне малко по спокойна.Въпросът ми е, тревожността ли е една от причините да нямам желание да се обвържа, ако мога точно да бъда разбрана вътрешно нямам желание и сега като съм по голяма се замислям над тези неща, защо е така и докога ще е така, баща ми ме пита голямо момиче си голяма жена как може да си сама докога, върви си търси някой.. Почувствах срам, лек уплах дори.. Благодаря много!
d.popova написа:Здравейте, г-жа Тодорова!
Преди 15 години бях изпаднала във някаква /необяснима за мен и до днес причина за / страхова невроза, беше ме страх от всичко и всички, безсъние, притеснение, стеснение, изолация и пр... без да съм изживяла нещо фрапиращо към него момент. След 3 месечно лечение и консултации със психолог всичко се нареди и аз отново се върнах към социалната среда, уверена и изпълнена със живот .... до преди година
Омъжих се, имам прекрасна дъщеря,в брак съм от 13г, като цяло семейният ми живот не е цветущ, още от самото начало се разочаровах от съпруга си, дадох си сметка, че не мога да разчитам на него и не разчитам и до ден днешен / опора в живота до днес са родителите ми /, въпреки това останах във брак заради детето си, сметнах,че за него тава ще е по-добре, а и донякъде от съжаление към съпруга си..
Завърших наскоро висше образование /благодарение отново на родителите си/, идеята ми бе, че с него ще успея да се реализирам и ще предложа по-добър стандарт на живот на дъщеря си, но уви... /пропуснах да спомена, нашият татко е международен шофьор, което предполага стандартът да е добър, но не е ...каквото си изкара, си го похарчва демонстративно и безразсъдно... буквално трохите са за детето, не преувеличавам.../
та днес се сблъсквам с най-големият си кошмар, вече икономист-бакалавър, предстои ми и дипломиране магистър, не ме наемат и това е... имам вече няколко интервюта-провали, още излизайки от интервюиращата зала аз съм смазана и с ясно съзнание, че отново съм се изложила.... по време на интервю съм със сърцебиене, треперене/ръце или тяло,глас/ и мислите ми мигновено изчезват от главата ми, чисто депресивно състояние.... от самочувствието ми и помен не остана, срутена, разрушена и в последните месеци и съпругът ми ми налага някакви психо атаки, от който в мен остана една празнина и необяснима омраза към него, нямам желание нито да го чувам, нито да го виждам.../държа да подчертая,че друг човек в живота си нямам и съм нямала по време на брака си, изцяло се затворих и изолирах от външния свят, донякъде "благодарение на ревнивият си съпруг,и съм изцяло погълната в грижа по дъщеря си, макар, че вече е голяма 11г, като в последно време се замислям дали не и вредя по този начин /
Спортувам с нея всеки ден на спринт пробягваме около километър, което за момента ме кара да се чувствам ок, до вечерта ..когато тя заспи, започват моите терзания...
В един момент съм решена да се разведа, в следващият момент с наведена глава решавам, че няма, защото ще се отрази мн негативно да дъщеря ни, решена,че ще се справя с изблиците си на притеснителност по време на интервю, в следващия момент наведена, че нищо не става от мен, макар, че не го вярвам в действителност, привлекателна млада 33г дама съм, с висока интелигентност.... а разбита психика !!! Какво да правя, решение нямам, с ясното съзнание съм, че нещо трябва да променя , но като, че ли сили нямам, наясно съм,че съм в депресия, а ме е срам да го призная, а и финансова възможност към момента нямам за психолог!!!
Назад към Психология, психиатрия и сексология
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 0 госта