puhcheto написа:Нищо не може да се скрие от децата, те усещат всичко. И да ги лъжеш в очите или да ги заблуждаваш не е нито приятно, нито желателно за тях. Няма как да очакваме решение от тяхна страна, не е и тяхна работа да го дадат, но макар и деца, те също са замесени по някакъв начин и всичко, което се взема като решение, ги касае. Поне мнението им трябва да се взима, ако са в състояние да дадат такова.
fairy написа:Моето дете е още далеч от възрастта , на която мога да говоря с него за проблеми, но още от сега съм решила, че ще се държа с него като с възрастен. Винаги ще го изслушвам, защото така ще му покажа, че е личност.
donni написа:Наистина едно е да си мислиш как ще се държиш и как ще действаш, друго е на практика да го прилагаш. Не винаги се получава да постигнеш единомислие в действията и мислите си. Едва ли има човек, който да го е постигнал напълно. Лошото е, ако действията ти нямат покритие с това, което мислиш. Във възпитанието на децата това е пагубно. Моето дете е над годинка и също не съм била изправяна пред толкова сериозни изпитания. Засега успявам да спазвам баланс между намерения и действия
.
Назад към Възпитание, грижа и съвети
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 0 госта