Има ли значение външния вид в любовта?

[Anka]

Интересно ми е какво мислите вие, може ли да се влюбите в някой, в който не харесвате външния му вид и смятате, че не е ваш тип?
Срещам се с един мъж, който ... да си призная не отговаря на всичко, което харесвам в мъжете, нито е висок, нито е с перфектно тяло, нито има идеалната коса за мен, а е много по-различен от това, което описвам като нещо, което харесвам у мъжете. Все пак е най-милия, грижовен и страхотен мъж, с който съм била.
Не знам дали е възможно да има връзка и да се гради любов, когато не харесваш външния вид на другия.. вие как мислите? Толкова ли е важен външния вид, или той може да бъде пренебрегнат, ако изпитваш силни чувства към човека и неговия характер?

[julianne]

За мен такава любов даже е по-истинска, защото не се водиш от прекрасен външен вид, който да замъглява разума ти. Така откриваш какъв всъщност е човека. Другите може да те питат как можеш да си с такъв, който не прилича на нищо, но ти не би трябвало да им обръщаш внимание, а да го оценяваш такъв какъвто е.

[Elica]

Не би било нещо, което да ме спре да излизам с някой, може би вече, ако е толкова "зле", че ме е срам да излизам с него ще трябва да се опитам да преодолея нещо в себе си - било то желанието ми да съм с някой красавец, или срама, който изпитвам. Няма точно как да се каже, за теб какво би било те накарала да се чувстваш добре.
Аз за себе си знам, че не изпитвам никакво привличане към неподдържани мъже и ми е трудно да си представя, ако съм с някой невзрачен и зле изглеждащ тип, понеже аз самата полагам много усилия за външния си вид, не мога да оправдая лош външен вид и не бих излизала с такъв мъж, за любов и дума не може да става.

[Malina]

Според мен, когато се влюбваш в някой започваш да го приемаш в този вид и не си го представяш по друг начин, вече го възприемаш и се чувстваш добре. когато се влюбиш започваш да харесваш и всяка тръпчинка. Излишно е да искаш другия коренно да се променя, няма лошо, ако искаш да изглежда по-добре, да бъде по-здрав, да се храни по-добре,но да не става като онази картинка, при която момичето купува дрехи, сменя прическа изисква това и онова от момчето и накрая му казва "ти не си същия.."

[klara]

Красотата за всеки е различна. Щом, въпреки че не отговаря на твоите критерии за външност, изпитваш влечение към този мъж и ти е приятно с него, значи си влюбена и освен да продължаваш в същия дух какво друго ти остава ? Може природата да не го е надарила с външна красота, но пък е компенсирала с вътрешна, а това е по-важно.

[Ваня Стойчева]

Виж, ако се срамуваш вече от приятеля си и това цял живот ще ти тежи, няма да имаш спасение със сигурност. Трябва да изискваш промяната. Според мен, дори и сега да си влюбена, след време все повече ще ти се набиват пред очите нещата, които не харесваш.

[Локумът]

Щом си те кефи момчето, кво ти пука как изглежда, на теб ако си ти харесва, готино ти е с него и си прекарвате добре няма кво да го мислиш толкова.

[dessiblond]

Виж, ако се срамуваш вече от приятеля си и това цял живот ще ти тежи, няма да имаш спасение със сигурност. Трябва да изискваш промяната. Според мен, дори и сега да си влюбена, след време все повече ще ти се набиват пред очите нещата, които не харесваш.

Ако срамува, защо изобщо е с него? Някак си несъвместимо ми изглежда влюбен и срамуващ се в един човек.

[Pipilota]

Напълно нормално ми изглежда, може да си влюбен в характера на този човек, да ти харесва да си с него, но да нае ти харесва външния му вид, да виждаш ясно и просто, че има криви мръсни зъби, пъпки, голям седалище. Това е като да оценяш себе си - виждаш се в огледалаото и си виждаш недостатъците, това не означава, че не се обичаш.

[dejavu]

Напълно нормално ми изглежда, може да си влюбен в характера на този човек, да ти харесва да си с него, но да нае ти харесва външния му вид, да виждаш ясно и просто, че има криви мръсни зъби, пъпки, голям седалище. Това е като да оценяш себе си - виждаш се в огледалаото и си виждаш недостатъците, това не означава, че не се обичаш.

Който вижда само недостатъците си и се вторачва в тях, не обича себе си. По същия начин постъпва и с другите. Едно е да виждаш недостатъците в другия, независимо дали външни или вътрешни, и да не ти пречат и друго е да ги виждаш и да се притесняваш, срамуваш или дразниш от тях. В първия случай обичаш, във втория май си мислиш, че обичаш или искаш да промениш човека по твой калъп.