Зъбният имплант представлява титаниев елемент, поставен чрез хирургична операция в челюстната кост, за да замести корена на липсващ зъб. Имплантът служи като основа за различни протезни конструкции, включително корони, мостове и протези. Процесът на имплантиране се осъществява в два основни етапа - поставяне на импланта и последващо надграждане със зъбна конструкция. Успешното интегриране на импланта в организма зависи от процеса на остеоинтеграция - биологично срастване между импланта и костта.
Преди поставянето на дентални импланти е важно да се оцени цялостното здравословно състояние на пациента, приеманите медикаменти и състоянието на тъканите в устата. Планирането на броя и разположението на имплантите е от решаващо значение за дългосрочното им използване, тъй като трябва да издържат на значителни биомеханични сили при дъвчене. Наличието на здрава кост и венци е основна предпоставка за успешна остеоинтеграция, като понякога може да се наложи предварителна подготовка чрез костна присадка.
Върху имплантите могат да се поставят два вида конструкции: неподвижни (фиксирани) и подвижни. При неподвижните протези зъбите са трайно фиксирани в устата, докато подвижните могат да се свалят от пациента. За връзка между импланта и зъбната конструкция се използва абатмент - свързващ елемент, фиксиран към импланта.
Хирургичната процедура за поставяне на имплант включва пет основни стъпки: оформяне на тъканно ламбо чрез разрез, прецизно пробиване на костта с ниска скорост, постепенно разширяване на отворите, поставяне на импланта и адаптиране на тъканта около него. След операцията следва период на заздравяване и остеоинтеграция, обикновено от 3 до 6 месеца. Съвременните изследвания показват, че първоначалната стабилност на импланта в костта е по-важна за успешното интегриране, отколкото периодът на зарастване.
Съществуват различни подходи за времето на поставяне на импланти след екстракция на зъби - непосредствено след изваждането, след 2-3 седмици или след 3 и повече месеца. Същото важи и за поставянето на зъбната конструкция върху имплантите, което може да стане веднага, след 1-2 седмици или след 3 и повече месеца.
Рисковете и усложненията при имплантиране се разделят на три групи: по време на хирургичната операция (кървене, засягане на нерв), през първите 6 месеца (инфекция, неуспешна остеоинтеграция) и дългосрочни (счупвания, възпалителни процеси). Успеваемостта на денталните импланти в дългосрочен план (5-10 години) е между 93-98% според клиничната употреба. Най-честите усложнения след имплантиране включват фрактура или износване на зъбната конструкция, особено след 10-тата година при фиксираните протези.
След поставянето им имплантите изискват същата грижа както естествените зъби - редовно почистване за отстраняване на плаката и използване на конец за зъби. Имплантите могат да бъдат засегнати от заболявания, подобни на пародонтоза. Порцеланът на коронките може да се наложи да бъде поправян на всеки 10 години, а връзките при тотални протези да бъдат подменяни на 1-2 години.
Основните видове дентални импланти включват импланти с форма на зъбен корен (най-разпространени), зигоматик импланти (закрепват се за костта на бузата) и импланти с малък диаметър. Повечето съвременни импланти се изработват от чист титан и имат текстурирана повърхност за по-добра остеоинтеграция.