Рубриката на психолога - подкрепа и взаимопомощ, полезни съвети

[Валентина.Пашова]

Здравейте,на 36г съм, от няколко години съм с диагноза Паническо разстройство, лекувам се с различни лекарства- в момента Золофт, Тритико и Ксанакс. От преди това след продължителен стрес-датиращ още от 17-18г ми възраст имам поредица от нервни кризи. Това, което ме притеснява е следното : при силен стрес започва едно силно треперене, обилно изпотяване, студени вълни от който още повече треперя, напрежение в стомаха и буца в гърлото и стягане в гърдите. Започвам да плача. До един момент, в който губя съзнание. Но проблемът и притеснението ми е, че това губене на съзнание продължава с часове. Чета, че при стрес може да има временен синкоп, но при мен не е временен. Личната лекарка е казала на мъжа ми, че просто изключвам. Казвали са ми, че в такива моменти не реагирам на говор, на щипане, стискане, дори шамар, а аз нямам никакъв спомен. Просто нямам никаква реакция, отпусната един вид безжизнено с много слабо дишане. вярно ли е това, което джипито е казало- че е просто изключване? Възможно ли е да загубиш съзнание за толкова време и това да се нарече изключване? Не намирам никъде нищо по този въпрос и ще съм благодарна на отговор!

[justpro]

Здравейте. Отдавна търся помощ, но не я намира. Вярвам, че Вие ще ми дадете професионален съвет.
Ще се опитам да представя информацията накратко. С бащата на детето ми сме разделени повече от година. Детенцето ни е почти на 4 годинки. До скоро нямаше особено желание да ходи в къщата на баща си, който живее заедно с неговите родители. Случи се така, че няколко дни се наложи те да я взимат от детска. И оттам тръгна проблема. Като трябва да си тръгва от баща си винаги е с плач, не иска да се прибира в нас, обяснява ми как иска да живее там, как там всичко е по-хубаво, а в къщи не й харесва нищо. Че не иска никога да се върне при мен и няма да й е мъчно за мен. В къщата на свекирите ми получава огромно внимание, не се правят забележки, всичко е позволено, включително и нещата, които многократно съм повтаряла, че трябва да бъдат ограничавани. Когато остава с моите родители също плаче за тях, но не е такава драма, както за свеки.
Кокото и нескромно да звучи аз смятам себе си за доста добра майка, давам й цялото си внимание, играем, правя се на маймуна, също й разрешавам доста, но в границите на разумното. Не знам защо това, че иска да е там ме притеснява толкова много. Не я ограничавам да ходи, но много ме боли, че бабата заема моето място и детето иска да живее при нея. Страхувам се да я пусна обаче да преспи там, защото си мисля и съм убедена, че няма да иска повече да се върне при мен. Това чувство го имам още откакто малката се роди и живяхме заедно с бившите ми свекъри, не знам дали е чувство на ревност, на несигурност... Аз самата съм отгледана от баба си, но обичам майка си много. Не искам друг да ме измести от сърцето на дъщеря ми.
Това накратко описва моята ситуация. Ще бъда безкрайно благодарна, ако ми дадете съвет.

[justpro]

Здравейте. Отдавна търся помощ, но не я намира. Вярвам, че Вие ще ми дадете професионален съвет.
Ще се опитам да представя информацията накратко. С бащата на детето ми сме разделени повече от година. Детенцето ни е почти на 4 годинки. До скоро нямаше особено желание да ходи в къщата на баща си, който живее заедно с неговите родители. Случи се така, че няколко дни се наложи те да я взимат от детска. И оттам тръгна проблема. Като трябва да си тръгва от баща си винаги е с плач, не иска да се прибира в нас, обяснява ми как иска да живее там, как там всичко е по-хубаво, а в къщи не й харесва нищо. Че не иска никога да се върне при мен и няма да й е мъчно за мен. В къщата на свекирите ми получава огромно внимание, не се правят забележки, всичко е позволено, включително и нещата, които многократно съм повтаряла, че трябва да бъдат ограничавани. Когато остава с моите родители също плаче за тях, но не е такава драма, както за свеки.
Кокото и нескромно да звучи аз смятам себе си за доста добра майка, давам й цялото си внимание, играем, правя се на маймуна, също й разрешавам доста, но в границите на разумното. Не знам защо това, че иска да е там ме притеснява толкова много. Не я ограничавам да ходи, но много ме боли, че бабата заема моето място и детето иска да живее при нея. Страхувам се да я пусна обаче да преспи там, защото си мисля и съм убедена, че няма да иска повече да се върне при мен. Това чувство го имам още откакто малката се роди и живяхме заедно с бившите ми свекъри, не знам дали е чувство на ревност, на несигурност... Аз самата съм отгледана от баба си, но обичам майка си много. Не искам друг да ме измести от сърцето на дъщеря ми.
Това накратко описва моята ситуация. Ще бъда безкрайно благодарна, ако ми дадете съвет.

[Eli Noeva]

Здравейте,

Проблемът, за който отдавна търсите помощ, изисква по-подробен разговор и анализ, започвайки още от детството Ви, а именно:
– че сте отгледана от баба си, но въпреки това обичате майка си,
- и чак до настоящето – относно страха да оставяте детето да преспи при рдителите на съпруга Ви, болката, която изпитвате от възможостта бабата да заеме Вашето място в сърцето ва дъщеря Ви, и необходимостта да се намери отговор на едно по-дълбоко безпокойство –за което Вие споделяте: „Не знам защо това, че иска да е там ме притеснява толкова много“.

Препоръчително е консултиране и при необходимост психотерапия за изясняване на посочените въпроси и освобождаване на страховата енергия, проявяваща се като болка и притеснение за бъдещето на детето и на Вас самата.

Поздрави, Ели Ноева.

[Galina Todorova]

Здравейте,на 36г съм, от няколко години съм с диагноза Паническо разстройство, лекувам се с различни лекарства- в момента Золофт, Тритико и Ксанакс. От преди това след продължителен стрес-датиращ още от 17-18г ми възраст имам поредица от нервни кризи. Това, което ме притеснява е следното : при силен стрес започва едно силно треперене, обилно изпотяване, студени вълни от който още повече треперя, напрежение в стомаха и буца в гърлото и стягане в гърдите. Започвам да плача. До един момент, в който губя съзнание. Но проблемът и притеснението ми е, че това губене на съзнание продължава с часове. Чета, че при стрес може да има временен синкоп, но при мен не е временен. Личната лекарка е казала на мъжа ми, че просто изключвам. Казвали са ми, че в такива моменти не реагирам на говор, на щипане, стискане, дори шамар, а аз нямам никакъв спомен. Просто нямам никаква реакция, отпусната един вид безжизнено с много слабо дишане. вярно ли е това, което джипито е казало- че е просто изключване? Възможно ли е да загубиш съзнание за толкова време и това да се нарече изключване? Не намирам никъде нищо по този въпрос и ще съм благодарна на отговор!

Здравейте Валентина!
За да разберете точно на какво се дължи това "изключване" е добре да посетите невролог или кардиолог. Учудвам се, че не сте се допитала и до вашия психиатър. Това са хората, които ще ви дадат най-точен отговор, като поговорят с вас и направят съответните изследвания. Непрофесионално ще бъде от моя страна ако изкажа мнение само въз основа на няколко ваши описателни изречения. Насърчавам ви да посетите съответните специалисти за да се консултирате по обстойно за вашето физическо и психическо здраве. Пожелавам ви успех!

[Galina Todorova]

Здравейте. Отдавна търся помощ, но не я намира. Вярвам, че Вие ще ми дадете професионален съвет.
Ще се опитам да представя информацията накратко. С бащата на детето ми сме разделени повече от година. Детенцето ни е почти на 4 годинки. До скоро нямаше особено желание да ходи в къщата на баща си, който живее заедно с неговите родители. Случи се така, че няколко дни се наложи те да я взимат от детска. И оттам тръгна проблема. Като трябва да си тръгва от баща си винаги е с плач, не иска да се прибира в нас, обяснява ми как иска да живее там, как там всичко е по-хубаво, а в къщи не й харесва нищо. Че не иска никога да се върне при мен и няма да й е мъчно за мен. В къщата на свекирите ми получава огромно внимание, не се правят забележки, всичко е позволено, включително и нещата, които многократно съм повтаряла, че трябва да бъдат ограничавани. Когато остава с моите родители също плаче за тях, но не е такава драма, както за свеки.
Кокото и нескромно да звучи аз смятам себе си за доста добра майка, давам й цялото си внимание, играем, правя се на маймуна, също й разрешавам доста, но в границите на разумното. Не знам защо това, че иска да е там ме притеснява толкова много. Не я ограничавам да ходи, но много ме боли, че бабата заема моето място и детето иска да живее при нея. Страхувам се да я пусна обаче да преспи там, защото си мисля и съм убедена, че няма да иска повече да се върне при мен. Това чувство го имам още откакто малката се роди и живяхме заедно с бившите ми свекъри, не знам дали е чувство на ревност, на несигурност... Аз самата съм отгледана от баба си, но обичам майка си много. Не искам друг да ме измести от сърцето на дъщеря ми.
Това накратко описва моята ситуация. Ще бъда безкрайно благодарна, ако ми дадете съвет.

Здравейте!
Широко разпространен предразсъдък е, че "децата не разбират" и нямат причини да страдат, че те са щастливи поради самия факт на детството. Раздялата на родителите (така както е при вас) причинява на детето чувства като гняв, вина, тъга. дори да е приело обяснението, че "мама и татко не се обичат вече", въпросът за раздялата стои пред него по друг начин: "Защо той или тя си тръгва от мен"? То тъгува силно, защото се разделя с човек, който е много важен за него (във вашия случай бащата). Дъщеря ви обича силно както вас така и баща си, но чувства заплаха и се страхува, че той може да я изостави завинаги, защото веднъж вече той си е тръгнал. Дъщеря ви е тъжна и към тази тъга се прибавя болката, че не си достатъчно важен и достатъчно любим за да задържиш родителя си в къщи. Вие сте и сигурна, тя живее с вас, но второстепенната и роля в живота на баща и я карат да изпитва гняв, ярост, желание за отмъщение (най-вероятно е насочено към вас), защото тя изпитва безпокойство за отношенията си и за напълно променената жизнена ситуация: "Ще виждам ли моя баща?", Къде ще живея?" и др.
Пишете, че сте отгледана от баба си, не обичате много майка си. За баща ви нито дума. Ако също сте дете на разведени родители е много вероятно да сте изпитвала страхът от загуба на другия родител и сега да пренасяте тази несигурност върху своето дете, като се страхувате да не бъдете изоставена или още по-лошо да не сте обичана. Проблемите са във вас и са свързани с вашия начин на възприемане на себе си, другите и бъдещето. Най-вероятно обичате да угаждате на другите хора и така да печелите уважение и признателност, дори и с риска да пренебрегнете собственото си достойнство.Добре е да работите върху изграждане на реална самооценка и да усвоите стратегии за самоутвърждаване. Посетете психолог, направете няколко консултации. Това ще ви помогне да се опознаете по-добре и да се справите със страховете, които имате. Пожелавам ви успех!

[milena.koleva]

Здравейте.СЛЕД СЕРИЯ ОТ ПСИХОТРАВМИ В ЖИВОТА МИ ОТ 13години съм зле с нервите. ДИАГНОЗАТА ПЪРВОНАЧАЛНО БЕ ДЕПРЕСИВЕН ЕПИЗОД, УМЕРЕНО ТЕЖЪК. С годините и стотици иьгълтани антидепресанти и успокоителни съм като премазана с влак. Не чувствам нищо освен страх, яд, завист, омраза. ТУ МИ СЕ ЖИВЕЕ, ТУ НЕ. Постоянно съм уморена и изнервена и нищо не помага. Имам малко дете и що годе добър съпруг, а нищо не ме радва. Мисля, че и работа няма да мога да си намеря с това здраве. Занемарила съм се, а съм хубава и интелигентна жена. Моля пимагайте със съвети, защото съм на ръба. Благодаря

[Екатерина.Георгиева]

От скоро си имам проблеми в работата.Явно от силното притеснение покрай това нещо започна много да ме боли главата отзад в тила и да ми се вие свят.Не зная дали вдигам кръвното в тоя момент имам електронен апарат ,но нещо не му вярвам.На него ми показва че и пулса ми е ускорен. Аз по принцип съм оперирана от възли и съм на Л -тироксин.наскоро си проверих всичко само калцият ми беше паднало ,но аз сега взимам ударна доза.Не зная какво да правя с това силно главоболие и това виене на свят.дали не е от стрес.Аз съм с паническо разтройство и съм на деанксит и стимулотон,но сега с тия проблеми в работата получих силно главоболие .

[Eli Noeva]

Здравейте Милена,
Депресивният епизод, който вгорчава живота Ви вече цели 13 години и Ви е докарал до ръба е време да бъде обезсилен.
Затова искате помощ и съвети, защото заслужавате нещо много по-добро - да се чувствате добре в собствената си кожа, да изразявате хубостта и интелигетността си по един по-удовлетворяващ Ви начин.

Запитайте се - вместо сегашното положение,
- КАКЪВ ИСКАТЕ ДА БЪДЕ ЖИВОТЪТ ВИ
- и КАКВА ИСКАТЕ ДА СТЕ ВИЕ САМАТА.

Как си представяте себе си и живота си, когато ще се справите с депресията?

И започнете да планирате промяната под формата на различни от досегашните действия - ежедневни стъпки.
Направете си месечни планове с конкретни стъпки.
Волево правете всеки ден по нещо от тях.
Заемете се с някаква системна дейност, за която Вие да отговаряте, с която Вие да се занимавате - нещо, от което да виждате резултатите от заниманията си.

Бъдете постоянна в желанието и действията си за промяна.

Желая Ви успех!
Ели Ноева.

[Galina Todorova]

От скоро си имам проблеми в работата.Явно от силното притеснение покрай това нещо започна много да ме боли главата отзад в тила и да ми се вие свят.Не зная дали вдигам кръвното в тоя момент имам електронен апарат ,но нещо не му вярвам.На него ми показва че и пулса ми е ускорен. Аз по принцип съм оперирана от възли и съм на Л -тироксин.наскоро си проверих всичко само калцият ми беше паднало ,но аз сега взимам ударна доза.Не зная какво да правя с това силно главоболие и това виене на свят.дали не е от стрес.Аз съм с паническо разтройство и съм на деанксит и стимулотон,но сега с тия проблеми в работата получих силно главоболие .

Здравейте Екатерина!
Възможно е главоболието ви да се дължи на напрежение и стрес. Вие сте с паническо разстройство, така че сте предразположена към проявата на такъв симптом. Добре ще е да се консултирате с невролог за да се изключи физиологичен или неврологичен проблем. Ако всичко е наред ви насърчавам да се срещнете с психолог или психотерапевт и да поговорите за чувствата и мислите, които ви вълнуват. Пожелавам ви весело посрещане на Новата година. Нека тя донесе на вас и цялото ви семейство много здраве и късмет!