Рубриката на психолога - подкрепа и взаимопомощ, полезни съвети

[Екатерина.Георгиева]

Благодаря!Желая ви и на ВАС много здраве и щастие.

[taetae30]

Добър вечер!Аз съм момиче на 14,почти 15 години и от около година страдам от постоянна тъга и чувство за безполезност,т.н.Погледнах във интернет симптомите за депресия и почти всички неща отговарят на какво аз чувствам.Преди един-два дена си направих и няколко онлайн теста за депресия и абсолютно всеки от тях казва,че може да имам тежка депресия.Мислех да кажа на родителите ми,но ме е страх как ще реагират и какво ще ми кажат.Чувала съм от много места че терапия при психолог/психиатър и антидепресанти ще помогнат,но не знам аз мога ли да пия антидепресанти,защото съм на 14..Не знам какво да правя..

Благодаря предварително за вниманието!

[Galina Todorova]

Добър вечер!Аз съм момиче на 14,почти 15 години и от около година страдам от постоянна тъга и чувство за безполезност,т.н.Погледнах във интернет симптомите за депресия и почти всички неща отговарят на какво аз чувствам.Преди един-два дена си направих и няколко онлайн теста за депресия и абсолютно всеки от тях казва,че може да имам тежка депресия.Мислех да кажа на родителите ми,но ме е страх как ще реагират и какво ще ми кажат.Чувала съм от много места че терапия при психолог/психиатър и антидепресанти ще помогнат,но не знам аз мога ли да пия антидепресанти,защото съм на 14..Не знам какво да правя..

Благодаря предварително за вниманието!

Здравейте,
Причините за емоционалният дискомфорт, който изпитвате може да не са свързани само с депресивен епизод. Добре е да споделите чувствата и мислите си със своите родители и заедно да решите каква помощ да потърсите. Най-добре е това да бъде помощ от психолог. Предписването на медикаментозна терапия е при по-тежка симптоматика. Ако имате възможност поговорете и с училищния психолог, но няма как родителите ви да не знаят за проблема, защото вие сте все още непълнолетна. Не се страхувайте! Родителите ви винаги ще застанат на ваша страна, дори и да са малко строги, защото вие сте тяхно дете и те ви обичат. Пожелавам ви успех!

[Станислава.Тумпалова]

Здравейте.. Имам проблем и имам нужда от съвет как да постъпя... Имам дъщеря на 11г.с майката се развеждаме ( с доста проблеми разбира се ) паралелно с това имам връзка с друга жена която обичам безумно.В началото дъщеря ми се държеше нормално но от известно време не иска да общува с мен по никакъв начин... Заяви ми че за да започне да общува с мен трябва да оставя жената която обичам и да се върна вкъщи при нея и майка и..Моля посъветвайте ме кое е правилното решение..Трябва ли да се разделя със сегашната си половинка и да се върна вкъщи за да спечеля дъщеря си отново или да продължа живота си напред и да чакам детето просто един ден да се осъзнае че и аз имам право на личен живот... Благодаря....

[Светлана Михайлова]

Здравейте,

От 11 години имам диагноза паническо разстройство като през това време съм приемала различни лекарства и съм се чувствала добре. От началото на декември приемам ципралекс и 1/4 ривотрил. Въпреки това напрежението и тревожността не изчезнаха този път. В началото на януари психиатърът ми каза въпреки това да продължа приема още три месеца, тъй като оплакванията ми не са значителни и трябва време да подейства лекарството. Имайки предвид, че друг път веднага съм усещала подобрение след започване на ново лечение, а пък след взимане на ривотрил напълно е изчезвал дискомфортът, започвам да си мисля, че този път няколко допълнителни фактора ми оказват влияние. Имам предвид, че съм в период на пред менопауза, студеното време ми влияе също доста потискащо, пък и имам някои лични тревоги за здравословни проблеми на хора от семейството ми.

Въпросът ми е дали тези фактори утежняват и без това трудния период на свикване с ново лекарство и ако е така, то дали да приемам някакви добавки, съвместими с основното ми лечение. Да изчакам ли още два месеца, за да посетя психиатъра или смятате, че трябва да го направя по-скоро. Или може би ще ми дадете идея как да се справя с напрегнатостта и тревожността по друг начин.

Предварително благодаря!

[недка.маринска]

Здравейте.На38г съм.Мъжът ми е 51 синът ми ще стане на 19.Обичам си семейството и съм обичана от съпруха си,но напослефък имам панически атаки,променя ми се настроението от еуфория до депресия,притеснявам се страх ме е от живота плача без причина.Да емоционална съм.Не знам какво да правя.Как да излеза от тая дупка.Обичам съпруга си и той ме обича и много ме подкрепя ,но много съм разъревожена за вско.Живеем в пловдив от 3 г си купихме жилище.Родителите ми са живи на 80 км от нас.Прекалено съм притеснена и збягвам всякакви хора.Затворила съм ср в себе си.Моля помогнете ми

[Eli Noeva]

Когато се езправите пред труден избор по важни за Вас житейски въпроси, е добре да се запитате за смисъла - колко смислено е, колко ценно е за Вас - от гледна точка на Вашата система за правилно или не, за временно или трайно, за следствията в бъдещето както за детето, така и за Вас.

Отговорът е заложен вътре във Вас - потърсете го след самостоятелен анализ или с помощта на специалист, за да живеете своя собствен живот, да бъдете себе си без чувство за вина и съжаление след избора, който е необходимо да направите.

Ели Ноева.

[марчела2002]

Здравейте!Искам да попитам относно дъщеря ми,която е на 4.8г. Първо да я опиша като много будно и чувствително дете,обича да си измисля и е леко фантазьорка.Умна е,задава много въпроси,умее да манипулира.Днес малко ме притесни(защото беше крайно убедителна),рисува си ,аз съм до нея,поглежда към леглото и казва-стори ми се че видях човек.Мина малко време,стори ми се татко(вметвам само,че го обожава,семейство сме,нямаме раздори и нещо обременяващо).След малко я питам-какво има на леглото,тя се смее и казва-ами нищо,възглавници ,завивки.Пита се в задачата -как да си обясня подобно поведение и къде е границата между реалността и фантазията.Досега подобен сюжет не ми е съчинявала.Не вярвам,че тежкия грип който кара и се е отразил и това бездействие цяла седмица,но си се притесних,не за друго,а каква да ни е реакцията в този случай.Лошото е ,че помни като слон и това може да и е оръжие за манипулация.Ще се радвам за насоки!

[Galina Todorova]

Здравейте,

От 11 години имам диагноза паническо разстройство като през това време съм приемала различни лекарства и съм се чувствала добре. От началото на декември приемам ципралекс и 1/4 ривотрил. Въпреки това напрежението и тревожността не изчезнаха този път. В началото на януари психиатърът ми каза въпреки това да продължа приема още три месеца, тъй като оплакванията ми не са значителни и трябва време да подейства лекарството. Имайки предвид, че друг път веднага съм усещала подобрение след започване на ново лечение, а пък след взимане на ривотрил напълно е изчезвал дискомфортът, започвам да си мисля, че този път няколко допълнителни фактора ми оказват влияние. Имам предвид, че съм в период на пред менопауза, студеното време ми влияе също доста потискащо, пък и имам някои лични тревоги за здравословни проблеми на хора от семейството ми.

Въпросът ми е дали тези фактори утежняват и без това трудния период на свикване с ново лекарство и ако е така, то дали да приемам някакви добавки, съвместими с основното ми лечение. Да изчакам ли още два месеца, за да посетя психиатъра или смятате, че трябва да го направя по-скоро. Или може би ще ми дадете идея как да се справя с напрегнатостта и тревожността по друг начин.

Предварително благодаря!

Здравейте Светлана!
Възможно е хормоналния дисбаланс свързан с менопаузата да оказва влияние върху психическото и физическото ви състояние. Проблемите и студеното време също са фактори, които допълнително натоварват психиката. След като употребявате лекарства дълго време би трябвало да знаете, че за да има ефект антидепресанта е необходимо да минат поне две седмици на редовна употреба. Ако дискомфорта, който изпитвате не е намалял се консултирайте с вашия психиатър. Той ще прецени дали да смени лекарството или да увеличи дозата. Същото се отнася и за хранителните добавки. Те не бива да се пият без лекарско предписание или препоръка.
Другият начин, който е по-труден, но по-успешен за личностното ви израстване и справянето с тревожността е психотерапията. Чакали сте доста дълго време, разчитайки само на медикаменти. Препоръчвам да направите консултация с психолог за да работите върху промяната ви на мислене и възприемане на тревожни ситуации. Можете да потърсите варианти, в които да упражнявате дишане и релаксиращи техники. Начинът на хранене и дневен режим също могат да бъдат променени ако мислите, че ви пречат. Най-важното е заедно с терапевта си да започнете работа върху промяна на физическо, поведенческо, емоционално и мисловно равнище. Пожелавам ви успех!
Поздрави: Г.Тодорова

[Galina Todorova]

Здравейте.На38г съм.Мъжът ми е 51 синът ми ще стане на 19.Обичам си семейството и съм обичана от съпруха си,но напослефък имам панически атаки,променя ми се настроението от еуфория до депресия,притеснявам се страх ме е от живота плача без причина.Да емоционална съм.Не знам какво да правя.Как да излеза от тая дупка.Обичам съпруга си и той ме обича и много ме подкрепя ,но много съм разъревожена за вско.Живеем в пловдив от 3 г си купихме жилище.Родителите ми са живи на 80 км от нас.Прекалено съм притеснена и збягвам всякакви хора.Затворила съм ср в себе си.Моля помогнете ми

Здравейте Недка!
Поради най-различни причини е възможно да сте попаднала в тревожно-депресивен епизод. Това най-добре може да бъде разбрано, когато се срещнете със съответния специалист. Във вашия случай такива специалисти се явяват психолога и психиатъра. Първо можете да направите консултация с психолог и ако той прецени да ви препоръча консулт с психиатър. Когато се разбере на какво се дължи това страдание и каква е неговата същност, можете да ми пишете отново. Не отлагайте мнението на конкретните лекари и специалисти! Пожелавам ви успех!
Поздрави: Г. Тодорова