Рубриката на психолога - подкрепа и взаимопомощ, полезни съвети

[justagirl]

Здравейте!Аз съм на 23 години и от година и половина страдам от паническо разстройство.Вероятно само човек,който го е изпитал може да разбере колко мъчително може да бъде особено за нас младите.В началото не можех да разбера какво въобще се случва с мен-защо имам странното чувство че не мога да преглъщам и се задавям,защо се чувствам разтревожена и се изпотявам без причина,защо имам лошото чувство,че ще припадна.Работата ми беше свързана с физическо натоварване,затова реших че много се преуморявам и трябва да я напусна.Мислех си,че всичко ще отшуми,но проблемите се задълбочаваха.Няколко пъти прибягвах до спешните кабинети.Слагаха ми натрий с бром и се успокоявах за момент,но след това всичко си продължаваше.Реших,че най-накрая трябва да потърся професионална помощ.Ходих при невролог,втори невролог,психиатър.Предписваха ми лекарства от рода на клонарекс,ксетанор,ксанакс-лекарства,които само при прочитане на листовката и всичките странични ефекти аз се страхувах да изпия.Посетих друг психиатър-психотерапевт,който ми предписа стимулотон като ме предупреди,че от това лекарство много ще ми се гади и първите 2 седмици ще премина през ада.Та аз вече бях в моя собствен ад.Проведох и терапия и не останах доволна.Скъсах рецептата и се отказах да я посещавам.Бях изпаднала в депресия и мислех,че за мен няма надежда да се оправя.Докато не открих друг невролог-много добър специалист и едновременно с това и прекрасен човек.Започнах терапия с деанксит и валевит и започнах да се чувствам много добре.Пих деанксита около 1 година с няколко прекъсвания.Донякъде се бях пристрастила към това хапче,мислех си че само когато съм го пила спокойно мога да изляза без да ми стане зле.Успях да го спра и само седмица след това адът се завърна с пълна сила.Започнах да не мога да стоя права,нямах никакво равновесие,залитах,едва се къпех сама,изгубих си апетита.Посетих отново лекаря ми и той ми предписа грандаксин(бензодиазепин).Само след 5 дни прием тревожността ми намаля,върна ми се апетита.Залитането и замайването продължаваха,имах странното усещане за нереалност пред очите ми,чувствах се като парцал,едва ставах от леглото.Така спрях и грандаксина.Минаха почти 2 месеца откакто спрях деанксита и 1 месец от грандаксина.Сега виждам света около мен по друг начин.Вечер често се чувствам неспокойна и не мога да се храня спокойно,защото пак имам неприятното чувство,че всичко ми засяда в гърлото,но това вече не ми се вижда нищо пред онзи ужас,който преживях след спиране на лекарствата.Можете ли да ми препоръчате нещо билково,което мога да вземам вечер при нужда?Какво мислите за традиционното мента глог и валериан?Твърдо съм решила,че повече няма да прибягвам към антидепресанти.Искам да посъветвам всички с подобни проблеми да не прекаляват с тях и все пак ако се наложи да ги приемат,то нека е за максимално кратко време.Не се предавайте и бъдете щастливи!Поздрави

[dianavk]

Възможно ли е да имам болки на психическа основа. Оперирана съм от анален абсцес и вече 3 месеца имам болки. Правих аноскопия нищо не излезе. Невролог ми изписана бриека. Възможно ли е болките да са на психическа основа.

[Eli Noeva]

Здравейте Oiana
Възстановяването след операция зависи от различни фактори и може да продължи няколко месеца
Когато приемем заболяването си като част от ежедневието, от живота, тя не ни пречи да живеем нормално.
Не трябва тя да ръководи живота ни, а животът – болестта.
Ако се съобразяваме предимно с болестта, тя ще започне да доминира и да определя поведението ни в ежедневието – затова погледнете по-позитивно на здравословния си проблем, на живота като цяло и не се чувствайте като болен човек:
Не трябва през цялото време да стоите и да се самоанализирате къде ви боли.

Променете отношението си към храната и я приемете като лекарство.
Не се препоръчват всички трудносмилаеми храни, като боб, зеле, грах.
Млякото трябва да е с ниска масленост, сиренето да е обезсолено, да се консумира масло, а не маргарин.
Препоръчват се ръжен хляб, булгур, картофи.
От значение е да изключите от храната си всичко пържено, мазно, люто, кисело, прекалено солено, което дразни червата, плодове с малки семенца.
Приемайте храна с високо съдържание на баластни вещества и пийте много вода - по два литра вода на ден и повече зърнени храни(избягвайте сухите храни).

За да се изключат всякакви усложнения след абсцес по препоръка на лекар може да прилагате мазила с лечебни свойства, както и специални вани с лайка, смрадлика, калиев перманганат и др., правете редовно физически упражнения - подходящи са ненатоварващи упражнения, йога упражнения.
Витамин А и витамин Е спомагат за заздравяването на стените на кръвоносните съдове.
Избягвайте вдигането на тежки предмети.
Осигурявайте си достатъчна почивка.
Пушенето е противопоказно
За болките вземайте през устата болкоуспокояващи след консултиране с лекар.

Желая Ви успех!
Eли Ноева

[deaniq]

Здравейте, д-р Ноева,

Обръщам се към Вас с молба за малко повече информация и съвет от Ваша страна.
Става въпрос за баща ми. Преди години дълго работеше за частник без да получава осигуровки, след което като стана на 45-50г. осъзна реално това и си даде сметка, че шанса да получи пенсия дори и социална клони към 0, тъй като трябва да чака да стане на възраст, която не се знае да ли ще я стигне. Вече близо 15 години (в момента той е на 62г.) от както той осъзна това, не работи. На времето правихме опити да му намерим работа, но той волно или не, правеше всичко възможно да го уволнят. В следствие на осъзнаването, че няма шанс да получи скоро пенсия, той се затвори в себе си, изпадна в депресия и започна да развива синдрома на Диоген. Заведохме го в психото, от където избяга на 10-тия ден, тъй като той самия не се има за болен. Мнението на докторите там беше, че е депресия 2-ра степен, каквото и да означава това, но така и нямаме диагноза. Всяка възможна институция не желае контакт с него. Случвало се е да го арестуват за няколко часа, след което той им заявява, че е луд и те го пускат, защото не им се занимава с него. Лошото е, че той се държи напълно неадекватно през повечето време, синдрома се е развил в огромни граници. Не изпитва никакъв срам за нищо и вече се чудя дали има изобщо останали емоции в него. Единствената емоция, която показва е гняв и агресия, ако случайно решим да изхвърлим нещо негово, което разбира се, както всичко негово, е непотребно. Не признава доктори и няма шанс да го заведа на психиатър отново. Опитах се да му говоря повече, за да осъзнае, че това неговото е просто страх и трябва да го преодолее, но той не желае да положи усилия в този посока, тъй като вероятно това е зоната му на комфорт в момента и в неговото съзнание, той не е болен.
Не знам до колко Вие ще можете да ми помогнете, но нямам към кого да се обърна за помощ, а и нямам възможност нито финансова, нито желание от негова страна да го заведа на психиатър. Искам да попитам, дали може да се повлияе положително ако разбере, че отивайки при психиатър и слагайки му диагноза въпросния синдром, ще има право на пенсия и това евентуално да го успокои и да спре с проблемните си действия или поне да ми кажете какво мога да предприема, за да нормализираме начина му на живот и вижданията му за света като цяло.

[linna_7]

Здравейте! Искам съвет! За отношенията между мен и майка ми- тя живее с друг муж вкъщи докато бях ученичка много не съм обръщала внимание на поведението му. Обаче по нататака когато почнах работа стана така че тя настояваше да съм с превоз една вечер обаче нямаше такъв отидох до неговата месторабота която беше наблизо до моята понеже майка ми така ми каза когато немога да си намеря превоз да отивам при него той ще ми намери явно той и е казал така и в този ден той ми повика човек и после ми даде номера му само него да ползвам защото били приятели от начало само да вмъкна не съм се предоверявала на никого за нищо аз по принцип нямам доверие на хората защото повечето се преструват отначало човек за разговори нищо повече а явно този човек подобно някакав психопад си решил че има нещо между нас а аз си казах не знам какво искаш от мен но каквото и да е няма да го получиш няма да ти мине номера защото съм пределно наясно в крайна сметка че иска секс преструвайки се че приятелството му е станало любов .Взета книжка за алкохол ,превозва проститутки без да се замисля че може да пострада мисли се за велик а всъщност комплекси и си мисли аз съм умен така ще изпъкна като забърсвам всяка всъщност превлича само неприятности към себе си като да кажем че има и семейство този човек просто явно има нужда да бъде забелязан жалак е той тези неща не изведнъж ги разбрах разбира се постепенно мен ме интересува само превоза но вкрайна сметка се отказах защото няма смисъл с такъв темперамент да се съобразявам не съм от тази прослойка.. Та имам някакво усещане мъжа на майка ми е споменавал че този човек е лабилен ама май той е още по лабилен има чувството че това е нагласено щом го познава е възможно да се емъчил да направи така че а той тоз глупак чакай да го пусна тази и да изляза накрая като защитник.Минава се време поведението на мъжа на майка ми е неправдоподобно на предишното все едно някакво двуличие между мен и нея а аз вече съм зряла 22 реално погледнато той не ми е никакъв а и не е нормално вече и тримата кажи речи да сме на едно и почва сега аз съм на дивана и виждам че този човек ме поглежда пре интервал на моменти прегръща майка ми предмен като я целува по връта и все едно като в интимните ласки като върви и постоянно пъшка все едно умишлено го прави извинявам се но аз съм си в моята стая но се чува и все едно нарочно го блъска това легло не мога да спя а и не мисля че ако вие бяхте на моето място няма да се напрегнете да ви минава докато спите някакъв по гащи през стаята за да отиде до тоалетна и то не директно да мине ами все едно бавно и се спира по някой път и майка м

[linna_7]

И майка ми ми казва поне заради мен ще го изтърпиш два дена поне ми помага той го прави нарочно спиред мен не да и помогне.. Това си е нейния живот тя явно от такива е привлечена. Но ако мислеше замен ще се да се съобрази.. А тя даже все едно гледа да ми е гадно..но в крайна сметка аз не се повлиявам и не искам да се водя на един акъл с такива и затова се дразня като го видя искам да го збъхтя (смея се) няма да го направя но не го искам този човк вкъщи не мисля че това е слабост а индивидуалност право на мнение относно моят личен живот в който мога да поставям само който аз реша искам да съм самостоятелна това не е бягство тези хора просто трябва да разберат че пред себе си се изживяват и на себе си доказват само едно кълбо от комплекси мъчейки си и мен да съсипят- Госпожо Тодорова какво мислите за всичко това какъв извод си правите и нали няма сгреша ако кажа на този човек че докато съм си вкъщи не искам да идва - но да изляза силна и да го сложа на мястто му справедливо?Предварително благодаря!

[hristina_006]

Здравейте! Аз съм на 20 години,преди бях преживяла
раздяла и тогава изкарах една тежка депресия. На скоро пак имах проблеми в личният ми живот, принципно приемам всичко много навътре,много съм чувствителна и често изпадам в такива депресивни състояния. И в момента не се чувствам добре, чувствам тревожност, тежест в областта на сърцето,напрегнато ми е, неспокойно ми е, нямам желание за нищо, цял ден си стоя вкъщи,нямам желание да излизам с приятели, нямам желание за абсолютно нищо. Много ще съм благодарна ако ми кажете как да се справя с това. Приятели и познати са ми казвали какви ли не хапчета, но искам вие да ме посъветвате и да ми кажете някакво лекарство за успокоение, което наистина ще ми помогне. Благодаря ви предварително!

[Eli Noeva]

Здравейте Deaniq,
Синдромът на Диоген е психично заболяване и често не е свързано с финансовото състояние на болния.
Той събира у дома си всякакви вехтории, предмети и др. излишни неща, презапасява се - това е своеобразно колекциониране и се трупа „за черни дни“.
От синдрома на Диоген заболяват най-вече хората, които в предишни житейски периоди са водили активен начин на живот.
Причини за това страдание може да са преживян стрес, тежка загуба, самота, травми на главата, хирургическа на¬меса, може да е свързана с дисфункция на двете области на кората на главния мозък, отговорна за процесите на вземане на решения и на значителни изменения c нaпpeдвaнeтo нa възpacттa в eмoциoнaлнo-вoлeвaтa cфepa: нapacтвaщa пoдoзpитeлнocт, нeoбщитeлнocт, cтpax oт oбeднявaнe, и в peзyлтaт - cклoннocт към нaтpyпвaнe нa вeщи.
Вашият баща в тази нaпpeднaлa възpacт няма възмoжнocт дa види живота и трудовата си дейност като eднa цялocтнa кapтинa от cъбитиятa, cлyчили ce в неговия живoт и дa ce радва нa достигната мъдpocт и cпoкoйcтвиe.
Налице са безпокойство и нeудoвлетворение oт тoвa кaкви гpeшки са нaпpaвени в минaлoтo, което поражда yceщaнe за неpeaлизиpaност и за липса на посока в cвoeтo бъдeщe.
Като извършва това бeзcмиcлeнo нaтpyпвaнe нa нeпoтpeбни вeщи, той прави cвoeoбpaзнa проверка, инвертаризация на миналото, даващо му илюзорното усещане за контрол върху него и тoвa му пpeчи дa „живее“ в нacтoящeтo.
Необходимо е консултация с психиатър и лечение, постоянно голямо търпение към него, да се опитвате да установите контакт с него, да пренасочвате вниманието му към „колекциониране“ на по-смислени неща: марки, картички, календари, книги, списания…
Любовта и подкрепата ви ще му помогнат.
Доколкото е възможно, говорете с пациента, започнете с отдалечени теми, които не касаят страстта му към натрупване.
Помагайте му в подреждането, пренареждането, почистването на събраното.
Хората с този синдром са много самотни, и затова накарайте баща си да усети присъствието и вниманието ви в живота си.
В медицината за стабилизиране състоянието на болния от синдром на Диоген се прилагат подходящи медикаменти.
Да се лекува с помощта психотерапия е нецелесъобразно, тъй като природата на заболяването най-вероятно е органическа.
Ели Ноева.

[Eli Noeva]

Здравейте Христина 006,

Като психолог не предписвам лераства за успокоение и Ви препоръчвам консултиране със практикуващ психолог във връзка с личностните и междуличностните Ви проблеми, които влошават качеството на живота Ви.

Ели Ноева.

[Nadinka]

Здравейте,много моля за мнения. Става въпрос за започване на нова работа. От 10г. работих към една фирма, но се наложи да бъда съкратена, както и други колеги. Останах в къщи 4м.,като през това се водех в бюрото по труда и си получавах доходи. Преди 3 седмици ми предложиха друга работа,започнах и от тогава не се чувствам добре. Почивните дни постоянно спа, стомаха започна да ме боли. Нямам желание да ходя на работа. На 36г. съм, имам съпруг и дете на 5г. Постоянно ми минават мисли да напусна и да търся друга работа. Аз в момента се уча,нямам много отговорнисти. Времето ми минава бавно,после в къщи едвам смогвам. На предищната ми работа излизах по късно и се прибирах по рано, Тук излизам по рано и се прибирам по късно. В депресия ли съм и как да разбера, дали още не съм свикнала на новото работно място. Да напусна е най лесно, но дали на следващата работа ще се чувствам по добре или ще е същото.