от ДидиАтанасова » 12 Юни 2018, 22:27
Здравейте!
В последно време живота ми върви в мечтаната посока (срешнах сродната си душа,дойдохме в мечтания град в Гърция, с море и планина) и въпреки това чувствам огромен психически срив, апатия и умора, липса на енергия. Преминах много промени, работех без желание в неорганизирани заведедения последната година и сега се чувствам прегряла. Преди време бях добър оратор, енергична, жизнена. Дискова херния и последвала операция, язва и колит са от главните причини да се чувствам непълноценна. Само на 25г съм, чета позитивна психология, медитирам, правя гимнастика, вярвам в силата на мисълта. Но в последно време не умея да говоря, забравям често, мразя си работата, а с кръста ми е трудно да работя каквото и да е. Нямам специализации, имам психическа травма от родителите, които не ми помогнаха когато исках да следвам, и се чувствам неуверена да търся нещо по добро и подходящо освен сервитьорство. Финансово съм доволна от работата, но психически съвсем не издържам в последно време. Още повече,че съм в туристически град, където тази работа изисква повече часове,а това тежи на кръста ми. И дори болката да не е силна, аз вече все по трудно я издържам. Свикнала съм с леки болки, но чувствам огромна умора, от което ми става досадно да говоря с хора, да се усмихвам. Знам, че би ми донесло добри доходи, и мога да бъда добра в това, дори мога да намеря по-нормални 8-9 часови смени(повечето тук са по 12), но дори те ми се струват много. Вече не съм сигурна за кръста ли са много, или за ума ми. Дори след 8-9 часа сън , от близо 2 години се будя адски уморена, често с треперещи ръце. Ако работя и не ми остава време за медитация и плуване, съм още по зле. Пълна апатия и незаинтересованост от живота. Липсва ми хъс и енергия. Често главоболие, виене на свят, забравяне на дребни неща, разсеяност, задъхване. Непрекъснато чувство за тежест около кръста ми, което ме дърпа и ми отнема жизнеността. Отказах се от работа сега, за да взема нужната почивка, но психически незнам как да се приема като пълноценен, нужен и можещ човек, без чувство за вина и притеснения за бъдещето. Още ме мъчат на моменти паник атаки-имах няколко парализирания на тялото, паника, неадекватност, загуба на контрол над себе си и задух. Беше преди 1-2 години, когато се качвах зад волан, и когато се запали газовия котлон (за малко паниката ми и неадекватността да доведе до взрив). Мислех че е отшумяло, но се случи наскоро в автобуса- бързото шофиране ми „изрита” здравия разум и ме душеше паниката, че ей сега ще се блъснем или излетим в пропастта. Искам да взема диплома за кормуване, а не мога да обясня реална причина за паническия страх (освен малкото пъти в които се връщам до България и само за катастрофи слушам). Хапчета не желая да пия( а и да забранени за стомаха ми), наблягам в менюто на плодове, мляко,ядки, салати, сухари, чия. Липсва ми българското кисело мляко, не ям хляб и пържено, но обичам сладко. То, заедно с кафето ме поддържат бодра и концентрирана. Но всеки мой опит да ги огранича и да се храня здравословно приключва с виене на свят, загуба на равновесие, сънливост и липса на енергия. При изследвания всичко ми е в норма. Дори кръвното (80-60 обикновено) последно време върви в норма 110-70. Моля ви за съвет как да върна желанието си за живот, да имам нужната енергия и да спра стреса и притесненията за бъдещето. Как да бъда „тук и сега”. На кое да обърна внимание- да следвам това, което обичам, или да се науча да обичам това, което вече правя? Как да живея здравословно и енергично в настоящето? Чувствам се обичана, ценена, вдъхновена. А как да открия какво ми пречи и не ме оставя спокойна? Мога ли да използвам методи на самохипноза, без да съм ходила при специалист? Би ли дало ефект и колко сеанса са нужни?
Благодаря!