Не се бях замисляла как се храня, докато децата не пораснаха и започнах да правя забележки да хапват по-бавно. После сестра ми беше казала, че е гледала в някакво предаване, че обстановката по време на хранене, както и това дали бързаме или сме притеснени също оказва голямо внимание.
Всъщност било по-добре да не ядеш, ако мястото или времето е неподходящо, съответно душевното ти състояние или обстановката

аааами, като се сетя, преди децата какъв е бил режимът и начинът ми на хранене, не мисля, че ще живея още дълго
След като научих това, наистина се опитвам да внимавам какво се случва около мен, докато се храня, но с деца не е лесно

Вие замисляли ли сте се, докато се храните каква е обстановката около вас и дали се храните спокойни или хапвате на крак?