Винаги има надежда
Когато започнах да тичам преди това не бях тичала и 50 метра. Само онова задължителното в часовете по физическо едно време и то със зор.
Обаче след това се зарибих яко и започнах да тичам по 10 км.
Вече съм с 10 години отгоре и не мога вече толкова много, но пак изкарвам между 3 и 6 км

Та винаги има надежда стига човек да има желание. Тичането е много приятен спорт. Натоварват се всички мускули, а е и полезно. Човек се калява.
Но е много важно да се подберат хубави обувки. Може да тичам с тениска на дупки дето се вика, но си купувам маратонки от серия за тичане на хубави марки. Аз имам и проблеми със стъпалата (плоскостъпие) и са ми много важни обувките.
Крие рискове за жалост, но то кой ли спорт не крие ако не се прави правилно.
Задължително е за да се избегне някаква травма според мен е да има разгряване преди самото тичане и разтягане накрая. И усети ли се някаква дори минимална болка да се прекрати.
На мен лично ми се е схващал мускул докато тичам. С болка. Веднага спрях и оставих на спокойствие една седмица.