Синът ми винаги е бил много отворен, разговорлив и общителен, но това не означава, че с лесна ръка си намира приятели, а напротив, почти е невъзможно да нарече някой свой приятел. Проблемът е, че като го отхвърлят и някой му каже "махай се" той продължава да се натиска да стои там и да се моли, което прави още по-нелепо положението, аз се ядосвам и изнервям и се опитвам да му обясня, че трябва да поиграе сам, докато дойдат други деца. Да, ама не, не се получава и не мога да му помогна да намери приятели.
Много ми е неприятно, когато го виждам отхвърлен и никой като не му говори, а той е много добър и мил и на всяко отхвърляне го кара да плаче. Не казвам, че и подходът му е особено добър, затова приемам и идеи как да го науча да се сприятелява, да му помогна с това, какво трябва да направи, за да превърне непознатото дете в приятел, поне за игрите за един ден.