Какво ви тежи най-много, докато сте в майчинство?

[Pipilota]

Бях в майчинство мнооого отдавна, вече стават 3-4г откакто живея отново нормално, сред хора. По време на майчинството наистина се изнервях за всичко, още ми тежи на съвестта как съм крещяла на това невинно създание, сега се разбираме страхотно с малкото човече, а тогава бях изнервена на макс. Точно това стоене, безпомощност, липса на пари дори, стоенето затворена, ограничените срещи, факта, че никой не ме търсеше, понеже си бях доста млада майка, всичко това ме побъркваше. Е, затова и станах около 1 тон тежка. Никой и нищо не ме откъсваше от това дете, а мъжът се прибираше, сядаше на компа и излизаше с нас само след купища мрънкане. Виждам, че не съм била единичен случай, сега гледам по мои приятелки, сега са в майчинство и повечето са откачили, е на някои разбира се не им тежи, но други са много зле, а мъжете ни... те не го разбират, те мислят, че стоим вкъщи и си почиваме... мъже!
Dacka написах всичко това заради теб, защото усещам, че си в същото положение като мен! Намери приятели, ако ще и във форума, тук има различни хора! А и искам да ти кажа, че скоро, когато детето тръгне на ясла, а ти се върнеш на работа, ще видиш, че тогава вече животът ви не е никак лош, а е истински късмет, че имате малко момче или момиче!

Добре ,че се разрових и намерих форума та сега някак ми олекна, преди мислех ,че само аз имам такива дертове и всички други майки са безкрайно щастливи и всичко е розово.

Изобщо не се притеснявай, тук всички сме луди, спокойно! Колко тигани са летяли към мъжете ни! Аз държа рекорд с 5 години майчинство, познай колко ни беше кеф у нас, чудя се и двамата как сме успели да съхраним връзката си...

[rabotnata pchela]

Пипилотуу, не си много наред, аз по моя май нищо не съм хвърляла, или поне нямам спомен!
Но най-критичния ни момент беше, когато няколко месеца след като се роди малкия, той реши да замине в родния си град без нас, за даможе да се види с приятелите си. Е сега да го каже - ставам ей ся в 10;30 да му събирам багажа без да му мисля, а тогава едни драми, едно чудо! Горкото момче го накарах да хукне на пияна глава да си търси автобуси да се прибира, а аз толкова се бях напила от мъка, че докато го хокам със смс-и съм забравила кви съм ги надробила и се учудих, че се е прибрал! Сега като си спомня ме хваща срам, а тогава голяма драма голямо чудо го направих.

[Rali_hr]

Не е лесно да се справим с критичните моменти, когато сме в майчинство, но трябва да се опитваме. Мисля си обяче, че в това време хората не трябва да се приемат много на сериозно, мъжете трябва да помагат, но не го правят, не знам ако жената си събере багажа и си замине барабар с бебето дали ще осъзнаят грешката си?

[dacka85]

Аз един път си стегнах куфара за нула време. Така де оправихме се, но той наистина се шашна. До последно казваше ,,ок щом си решила върви си,, но като излязох тръгна да ме връща. Доста си поговорихме и до късно след полунощ ,но не видях голяма промяна и след това. Сега като се сетя ми е смешно .

[Pipilota]

ахха Dacka добре си го подредила! Обаче е трябвало да го държиш няколко дни в напрежение! Обаче аз съм сигурна, че мъжът ти е много емоционален и отзивчив, когато се отнася за други хора, нали?
Забелязала съм, че повечето хора правим така - у нас може всичко, но чуждите чувства пазим. Ако на половина пазихме чувствата на близките си, нямаше да има разводи сигурно.

[Snejna]

Идеята с раздялата за известно време е до някъде добра, но от друга страна дава сякаш яснота, че при всякакви причини и най-малки трудности не е проблем някой да си хване пътя. Просто трябва търпение и от двете страни. Обикновено съм забелязала, че жените по-скоро виждаме проблем, на мъжете им е все тая.

[dacka85]

Ние жените сме по-емоционални,докато мъжете не обръщат внимание на дребните неща ,които ние виждаме като проблем. Ако двойките по-често говореха и се изслушваха и влизаха в положение един на друг със сигурност щеше да има много по-малко разводи.

[dacka85]

ахха Dacka добре си го подредила! Обаче е трябвало да го държиш няколко дни в напрежение! Обаче аз съм сигурна, че мъжът ти е много емоционален и отзивчив, когато се отнася за други хора, нали?
Забелязала съм, че повечето хора правим така - у нас може всичко, но чуждите чувства пазим. Ако на половина пазихме чувствата на близките си, нямаше да има разводи сигурно.

Ако му се обади някой приятел и поиска помощ за нещо, скача и хуква веднага, но иначе му е мноооого досадно ако трябва да свърши нещо за вкъщи. Гледа да го свърши колкото се може по-бързо,за да се отърве от това задължение!

[Kremiliya]

Изкарах много леко майчинство и се чувствах добре, но имах и доста изнервени приятелки. Най-много ми тежеше факта, че мъжът ми смяташе, че не върша нищо.

[Mon_ton]

Надявам се, че няма да имаме такиав моменти, но го разбирам, сякаш наистина и аз съм по-изнервена, от както стоя у дома ис е грижа по цял ден за малката, въпреки че е само на месец. надявам се ад не става по-зле нататък.