Какво ви тежи най-много, докато сте в майчинство?

[Pipilota]

Такаа, хайде да си помислим, ние ли сме криви, или светът ние крив, докато сме в майчинство.
Всичките ми приятелки по време на майчинството се побъркват и определено не са нито усмихнати, нищо истински щастливи, на контра с мъжете си и винаги в сложни отношения. Аз бях същата и вечно сърдита, недоволна, мрънкаща за всичко и търсеща вината винаги в съпруга ми. Бяхме такава картинка постоянно:

man-and-woman-and-baby.jpg (41.71 KiB) Прегледано 3594 пъти

Да ви призная, тези 2г. (х2 пъти) на мен ми бяха най-трудните, но ще има да разказвам на дълго и на широко с другите си постове! Та така, казвайте, вие как се чувствахте по време на майчинството, ако сега сте в такова, ако е минало, какви поуки сте си взели? Сигурна съм, че ще сме от полза на бъдещите и младите майки!

[Mon_ton]

Аз съм "прясна" още в майчинството, мога да кажа, че се чувствам страхотно, желаната ми почивка е факт, малко ми е странно с малката по цял ден и нейния никакъв режим, но се оправяме.

[dessiblond]

На много пъти до такава степен изперквах и не можех да се понасям, че оставях всичко на майка ми (добре, че е тя, да ми е жива и здрава), че си хващах партакешите и цял ден висях в близкия парк, стоях сама с малоумните си мисли и се успокоявах да си изчистя главата.

[Rali_hr]

Не ми беше лесно, но беше преди толквоа години това. С разлика от 4 години деацта сякаш лесно се гледаха, но пък мъжът ми не ми помагаше нито с едното, нито с другото и беше дооста трудно положението. А аз само се ядосвах и мрънках за нещо.

[dacka85]

Все нещо мърморя, все съм недоволна,все намирам за какво да упрекна мъжа ми. Преди бременноста работех, ходех си насам натам, а сега все вкъщи и това някак си ме депресирва. Чувствам се така сякаш съм безполезна, заседнала на едно място. И моя изобщо не ми помага, живеем със свекърите и те помагат колкото могат когато не са на работа. Няколко месеца след раждането той не се спря, през вечер на ракийка в някой приятел изобщо не се свърташе вкъщи, сякаш и той беше в „следродилна депресия„ или нещо такова ! Майчинството е мноооого трудна работа, особено когато таткото не влиза в положение.

[qwerryyy]

Наистина ли е толкова трудно да си в майчинство?!

[rabotnata pchela]

Бях в майчинство мнооого отдавна, вече стават 3-4г откакто живея отново нормално, сред хора. По време на майчинството наистина се изнервях за всичко, още ми тежи на съвестта как съм крещяла на това невинно създание, сега се разбираме страхотно с малкото човече, а тогава бях изнервена на макс. Точно това стоене, безпомощност, липса на пари дори, стоенето затворена, ограничените срещи, факта, че никой не ме търсеше, понеже си бях доста млада майка, всичко това ме побъркваше. Е, затова и станах около 1 тон тежка. Никой и нищо не ме откъсваше от това дете, а мъжът се прибираше, сядаше на компа и излизаше с нас само след купища мрънкане. Виждам, че не съм била единичен случай, сега гледам по мои приятелки, сега са в майчинство и повечето са откачили, е на някои разбира се не им тежи, но други са много зле, а мъжете ни... те не го разбират, те мислят, че стоим вкъщи и си почиваме... мъже!
Dacka написах всичко това заради теб, защото усещам, че си в същото положение като мен! Намери приятели, ако ще и във форума, тук има различни хора! А и искам да ти кажа, че скоро, когато детето тръгне на ясла, а ти се върнеш на работа, ще видиш, че тогава вече животът ви не е никак лош, а е истински късмет, че имате малко момче или момиче!

[dacka85]

Наистина ли е толкова трудно да си в майчинство?!

Не е трудно, все пак детето ти носи толкова радост и обич, но някак психически ние ставаме толкова уязвими, живота ни коренно се променя след появата на бебока. Отношенията между съпрузите също. Явно е нужно време докато и двамата ,,влезнат в релси,,.

[dacka85]

Бях в майчинство мнооого отдавна, вече стават 3-4г откакто живея отново нормално, сред хора. По време на майчинството наистина се изнервях за всичко, още ми тежи на съвестта как съм крещяла на това невинно създание, сега се разбираме страхотно с малкото човече, а тогава бях изнервена на макс. Точно това стоене, безпомощност, липса на пари дори, стоенето затворена, ограничените срещи, факта, че никой не ме търсеше, понеже си бях доста млада майка, всичко това ме побъркваше. Е, затова и станах около 1 тон тежка. Никой и нищо не ме откъсваше от това дете, а мъжът се прибираше, сядаше на компа и излизаше с нас само след купища мрънкане. Виждам, че не съм била единичен случай, сега гледам по мои приятелки, сега са в майчинство и повечето са откачили, е на някои разбира се не им тежи, но други са много зле, а мъжете ни... те не го разбират, те мислят, че стоим вкъщи и си почиваме... мъже!
Dacka написах всичко това заради теб, защото усещам, че си в същото положение като мен! Намери приятели, ако ще и във форума, тук има различни хора! А и искам да ти кажа, че скоро, когато детето тръгне на ясла, а ти се върнеш на работа, ще видиш, че тогава вече животът ви не е никак лош, а е истински късмет, че имате малко момче или момиче!

Добре ,че се разрових и намерих форума та сега някак ми олекна, преди мислех ,че само аз имам такива дертове и всички други майки са безкрайно щастливи и всичко е розово.

[Snejna]

И аз смятам, че кризата е докато майката се върне на работа, мъжете не могат да предвидят всичко, което ние виждаме като опасности за децата и за тях точно стоенето вкъщи е почивка, а не като ангажимент и отговорност към новия човек!
Аз моя мъж дори не го понасях, идеята, че се прибира вечер ме изнервяше, а когато малката я намаше, той се държеше страхотно с мен, върнеше ли се у нас и се почваше пак липса на внимание и всичко! А сега са влюбени един в друг просто!