Поради каква причина бихте напуснали работата си?

[sofi_black]

Като мина Нова година, знаете, че настава време за някои равносметки, понякога дори не са и целенасочени, но уви, изникват в главата ти разни въпроси, които дълго след това те чоплят...

И при мен е така, сега се замислих какво ми носи работата ми, дали имам достатъчното основание да държа да остана на нея или да потърся нещо по-добро...?
Интересно ми е вие поради каква причина бихте напуснали, неудовлетвореността една от тях ли е или предпочитате да вземате сигурни парички, независимо какво работите и какво ви коства това?

[dinkog]

БИх напуснал, ако намеря по-добро предложение, но съм напускал работа и без да имам друга нова работа. Когато не отивам с желание на работа, дните ми минават тегаво и не мога да търпя всичко около мен, задълженията ми ме изнервят повече, отколкото имам желание да ги свърша - значи е време да дигам гълъбите, независимо останалото. А и когато си на работа, не се насочваш толкова много да търсиш нова. ;) Като цяло, за едните пари, особено пък ако нямаш семейство/ жена/ деца да гледаш, то много по-лесно може да се вземе това решение.
Имах една учителка нав ремето, жената казваше - сменяйте си работата, докато сте млади. :)

[kalinka-kuku]

По всякаква причина бих напуснала, ако не ми харесва също. Вярвам във възможностите си и мисля, че лесно мога да си намеря друга работа, за да стоя само заради едните пари. Все пак не всичко е пари, трябват и повече хъс в работата, а и не всяка работа е вечна, че да разчитате на това. :)

[Kremiliya]

Само ако имам сериозна такава - тотална непоносимост на работата, на колегите, на обракжението ми. За незначителни проблемине бих я напуснала, все пак трудно се намира работа, а от моята съм многод оволна и ми харесва много.

[Mon_ton]

Малко ми трябва и бих напуснала без да се замислям. Ако нещо не ми харесва не мога да обричам 10 часа от деня си и да го правя с омраза.

[S_Milenska]

Досега съм напускала работа дори, ако не ми харесва някой колега, а трябва да го виждам често.

[rose_92]

И аз така направих, когато шефката не се държеше ок с мен. Аз съм такъв човек, че не мога да се примиря някаква си селянка да ми се прави на интересна само, защото има една измислена никаква фирма...Или ще има нормално отношение, или да си работи сама. Аз не съм лицемерен човек и не се подмазвам с цел да ме харесват. Ако някой не ме харесва мен като човек или това, което правя, да ми го каже в очите и да ме освободи, а не и да ми се прави на интересен и да ме мачка. Предпочитам да си търся работа ако ще и 5 месеца, но такава, която да ме удовлетворява и да ходя с желание, а не всеки ден да седя по цял ден с разни надменни хора за едните никакви пари. Те поне да бяха 1000 + да речем, че да си заслужават нервите. Докато съм млада и нямам семейство и деца, мога да си подбирам работата и да търся възможно най-доброто за себе си. След време няма да имам избор и може би ще трябва да се науча да се примирявам с лошите, нагли и надменни хора, които са навсякъде за съжаление..

[Pipilota]

И аз така направих, когато шефката не се държеше ок с мен. Аз съм такъв човек, че не мога да се примиря някаква си селянка да ми се прави на интересна само, защото има една измислена никаква фирма...Или ще има нормално отношение, или да си работи сама. Аз не съм лицемерен човек и не се подмазвам с цел да ме харесват. Ако някой не ме харесва мен като човек или това, което правя, да ми го каже в очите и да ме освободи, а не и да ми се прави на интересен и да ме мачка. Предпочитам да си търся работа ако ще и 5 месеца, но такава, която да ме удовлетворява и да ходя с желание, а не всеки ден да седя по цял ден с разни надменни хора за едните никакви пари. Те поне да бяха 1000 + да речем, че да си заслужават нервите. Докато съм млада и нямам семейство и деца, мога да си подбирам работата и да търся възможно най-доброто за себе си. След време няма да имам избор и може би ще трябва да се науча да се примирявам с лошите, нагли и надменни хора, които са навсякъде за съжаление..

Абсолютно, всеки свободен човек, като теб, трябва да си дири щастието от рано и да си намери работата, която го удовлетворява. Не вярвам да са много чак толкова притиснатите финансово, че да не могат да си позволят 2 месеца да изкарат без работа, докато намеирш нова.

[Monika_Spasova]

Ако започна да се замислям дали не е време да напусна, значи е дошло времто да го направя. ;) То е като да се чудиш дали връзката ти е ок - замислиш ли се да скъсаш с някой човек, то и 1 година да отлагаш ще го направиш, но ще е по-жестоко.

[rose_92]

При мен вече минаха около 2 месеца и още нищо не съм намерила, защото нямам опит, а без опит само с образование никой не те иска. Е аз да ги попитам - как да го придобия тоя опит като не ми дават шанс?! Така е тука - да имаш висше, да си на 20-25 ако може и с поне 5-годишен опит за заплата от 400-500 лв. Еми как младите хора да останат в тая скапана държава..А да не говоря колко е трудно да си намериш свестен работодател, който да се държи нормално и да ти плаща, защото и за без пари съм работила... :)