Преди време писах във форума и исках съвет дали да стъпя в смесен брак, тъй като аз съм мюсюлманка, а тогавашният ми приятел - християнин. Преодолях колебанията си и сключихме брак. Всичко върви чудесно с изключение на онези моменти, когато още несвикнали с новото си положение на семейни, се караме за глупости и прехвърчат искри помежду ни. Знаете как е в началото на всеки един брак, докато се напаснат различията. А при нас е малко по-сложно заради разликите и в религията. Признавам си, че много бързо паля и трудно успявам да уталожа гнева си. Когато стане време за лягане, мен още ме държи и в такива моменти не мога да преглътна и да си легнем сдобрени, ами често спазвам принципите си в такива ситуации да пращам мъжа ми да спи в другата стая и да не му позволявам да ме докосва. Не му говоря, върша си домакинските задължения, но го държа в напрежение така да се каже. Вие така ли сте с вашите мъже? Стремите ли се когато сте скарани, задължително да си оправите отношенията преди лягане? Или в едно легло си обръщате сърдито гърбове? Как се чувствате на другия ден? Продължавате ли да се инатите или гледате бързо да приключите напрегнатата обстановка? Аз се чувствам като болна после, но показвам мускули
.