Когато съпругът живее и работи в чужбина...

[krasi_more]

Здравейте!
Нова съм във форума, но има нещо, което ме притеснява. Имам син на 3 години и съм бременна в 3 месец. С мъжът ми сме говорили да се преместим в чужбина, но в положението, в което съм сега, с бебе на път няма как да се случи. Както и да е това, все пак той съвсем скоро ще замине, намери си работа в Германия и макар да не знае езика, реши да замине след месец. Не знам как ще се справя сама с две деца, едното на път, другото вече със някакъв изграден социален живот.
Има ли други мами, които сами си гледат децата, как се справят? Казах на мъжа ми да изчака поне докато бебчето стане на годинка и тогава да замине, но той е категоричен и заминава сега. Какво бихте ме посъветвали, да подкрепя ли решението му?

[Yunona]

Какво бихте ме посъветвали, да подкрепя ли решението му?

Доколкото разбирам, той не е склонен да размисли. Какви биха били последствията, ако не подкрепите решението му?

[krasi_more]

Нямам голям избор, той знае, че аз няма какво да направя, така или иначе ще остана тук с децата и нито мога да тръгна по други мъже, че поне с това да го заплаша, нито мога кой знае какво да направя, освен да рева тихичко у нас.
Лошото е, че няма какво да направя, за да го принудя да остане, той просто е взел това решение, а и като знам, че го прави заради нас и да промени стандарта ни, защото той не отива там, за да се отърве от нас, още по-малко искам да мрънкам. Просто това е, че ще ми е много трудно сама с двете деца, а и предстои раждане и т.н. а той ще ни остави. От това най-вече ме боли, че ме изоставя в труден момент.

[Pipilota]

оф, много гадно, разбирам те, но все пак всичко, което се случва е а ваше добро и след година две ще се съберете на новото място. Със сигурност и на него не му е лесно да ви остави и да не е с теб на раждането на второто ви дете. Но когато знаеш, че се обичате и всичко това е а вас, тези неща се приемат по-лесно.. Стискай зъби и ще се оправите. Сигурна съм, че родителите ти ще ти помагат.

[Krum]

Много гадно, но понякога се налага. След като сте го обсъждали това и е дошло време да се случи, няма какво да направиш, освен да му позволиш да замине. Грешка би било да изпадаш в истерии заради случващото се и да го отблъснеш. С мои познати се случи така,уж бяха говорили, той замина, тя почна да му вдига валянки по телефона, да му крещи, да мрънка, да го заплашва. В крайна сметка се разделиха.

[Kremiliya]

Мъжът ми беше за 2 години в Германия, това преди много години, знаеше, че не може да ме накара аз да отида някъде по света, но реши да замине, за да може да спестим пари и да си ремонтираме жилището. Успя да го направи, работеше доста и събрахме необходимата сума много бързо, а когато си самичка пак ще се оправяш и ще свикнеш, трудно е, но когато знаеш, че всичко се случва и каква цел има, нещата се приемат по-лесно.

[nefertiti]

Еми малко гадно, че не взимате решението заедно и не е склонен да се съобрази с теб. Все пак първо, че в една връзка трябва да се правят компромиси .. и заедно да решавате, защото бъдещето ви е съвместно.. едно семейство сте. Според мен мъжът ти не постъпва правилно, още повече, че си бременна. Ти, че ще се справиш.. ще се справиш, но друго е да имаш опора до теб в такъв важен момент.

[Andrey]

Моят съвет е пак да говорите, поне да изчака бебето да се роди и да минат първите 3 месеца от живота му, тва са най-трудните моменти, не може да си сама. Ако имаш роднини на близо, или живеете с тях, по-може, но ако сте сами не трябва да те оставя, най-малкото скоро може и физически да не можеш да шофираш, как ще се оправяш с малко дете и друго на път? Ако започне спонтанно раждане, вторите деца се раждат бързо, с такси ще ходиш да уреждаш кой да гледа първото, че ти да можеш да родиш ли? Изобщо не го е премислил, говорете пак.

[S_Milenska]

Минахме по този път, но в много по-различно състояние бях аз, така де а с тийнейджърка, а не бременна. Мисля, че не е подходящо да те оставя сега, все пак както са казали и по-горе си бременна, ако си сама ще ти е много трудно с двете деца. Иначе мъжът ми беше близо 3 години в Испания и преди половин година ние дойдохме при него, много трудно се приспособи дъщеря ми, и аз свикнах трудно, даже още свиква. Но поне знаеш, че се случва нещо хубаво за семейството ви...

[silver933]

Натискай го твоя да чака да раждаш и тогава да заминава, пак ще си намери работа, но поне ще е с теб, докато се роди детето. Но айде от друга страна, ако имаш роднини при теб ще можеш да се справиш, макар че няма да ти е много приятно, друго е човек да е с половинката си.