Да си си самодостатъчен – състояние на духа или тежък урок?

Тук е мястото за въпроси, касаещи медицински и здравни теми, които споделяме помежду си.

Да си си самодостатъчен – състояние на духа или тежък урок?

Мнениеот Фифи » 17 Окт 2018, 15:02

От скоро смених града, в който живея, съответно и работата и цялата среда покрай мен. Напълно наясно съм, че сега ще настъпят доста промени, ще срещна нови хора, нови места, нови предизвикателства и уроци. Само дето преди бях доста емоционален и отворен човек, а напоследък си давам сметка, че е по-добре да стоиш по-далеч и да внимаваш кой допускаш и кой изкарваш от живота си. Парен каша духа както има една приказка. Защо ли – защото допуснах до себе си кръг от хора, които си позволиха да прекрачат границите на търпението и толерантността ми. Защото помагах, когато имаха нужда от мен, но в момента, в които на мен ми трябваше рамо, на което да се опра , се оказах сама. Може би тогава настъпи един момент на пречупване, сякаш част от мен се счупи и си даде сметка, че хората зли. Зли са, защото някога може би са били наранени в добротата си. На всеки някога, някъде му се случва нещо, което го променя, пречупва, изкривява. Учи го да си е самодостатъчен, да сложи стена пред себе и да не допуска много нови хора в живота си. Не и толкова близо, не и до човека, който се крие зад стени и маски.
Честно казано и не виждам особено голям смисъл да създаваш нови приятелства на всяко място, на което попаднеш. Истинските си приятели ги броя на пръстите на едната ми ръка, бетонно доверие имам на 2ма души. Има хора, които срещам и наричам преходни, защото от самото начало съм наясно, че те ще преминат като сезон и после може да не срещна и съм напълно окей с това. Дали от възрастта, дали от нещо друго все по-често си повтарям, че съм си самодостатъчна, че нямам нужда от повече хора. На някои може да им се сторя като пълен темерут и съвсем нямам проблем с това. Близките ми винаги са се чудили как така ходя сама на кино, как не ми пречи да пия кафе в кафене, да чета книга и да нямам нужда от компания в този момент. А дали в мен не живее един интроверт, който напира да вземе превес, защото му е писнало от безсмислени празни приказки, от хора, които говорят без да мислят, от разни недоволни индивиди, които си хвърлят емоционалната боза наляво и надясно. А най-ми е омразно, когато някой дойде и ми каже – усмихни се. На кого? На какво? На теб ли? Може пък да не искам да се усмихвам днес и на всеки.
Фифи
 
Мнения: 6
Регистриран на: 17 Окт 2018, 14:55

Re: Да си си самодостатъчен – състояние на духа или тежък урок?

Мнениеот Михнев » 17 Окт 2018, 22:40

Самодостатъчността води до тежка самота и депресия. Как ли не го разбират хората?!
Михнев
 
Мнения: 13
Регистриран на: 15 Окт 2018, 19:57

Re: Да си си самодостатъчен – състояние на духа или тежък урок?

Мнениеот gabinka_80 » 18 Окт 2018, 09:36

На мен ми звучи тъжно, самотно и изпълнено с омраза. Всеки попада на неподходящи хора, страда, има неприятни моменти в живота си, но не бива да се отказва от хората, защото там има няколко, които биха направили много за теб :)
gabinka_80
 
Мнения: 300
Регистриран на: 15 Юли 2016, 12:22

Re: Да си си самодостатъчен – състояние на духа или тежък урок?

Мнениеот fawla » 18 Окт 2018, 11:50

И на мен ми прилича и на депресия и на нещастие, при което се опитаваш да се убедиш, че всъщност ти се случва нещо положително и едва ли не си направил избора сам, само че в действителност никой човек не иска да бъде сам.
Аватар
fawla
 
Мнения: 1035
Регистриран на: 15 Апр 2015, 10:48

Re: Да си си самодостатъчен – състояние на духа или тежък урок?

Мнениеот Jully » 19 Окт 2018, 11:13

Не бих се чувствала добре, това че ти е приятно в собствената ти компания не трябва да те откъсва от околните, защтоо те са тези, които обогатяват света ни в действителност.
Аватар
Jully
 
Мнения: 1471
Регистриран на: 30 Апр 2015, 09:36

Re: Да си си самодостатъчен – състояние на духа или тежък урок?

Мнениеот Стефи Колева » 22 Фев 2019, 16:17

Виждала съм и от двата типа хора - едните просто са си такива по природа. Другите стават такива заради лични драми. Първите са си щастливи така, другите обаче имат нужда от помощ.
Стефи Колева
 
Мнения: 42
Регистриран на: 08 Яну 2019, 13:32

Re: Да си си самодостатъчен – състояние на духа или тежък урок?

Мнениеот Dalia » 28 Фев 2019, 11:53

Човек трябва първо да си бъде самодостатъчен и само тогава ще може да намери друг, с които да бъде щастлив. Защото, ако очакваме някой да дойде и да ни оправи живота, туй няма как да се случи. Приятелствата са много относително нещо, някои са ти приятели само защото имат изгода от теб, други тъй като в момента са самотни, всеки сам си знае, но за себе си всеки човек сам разбира кои са истинските му приятели, тях ги е отсяло времето. Аз също съм от хората, които обичат самотата и тишината и много хора на едно място по-скоро ме натоварват, отколкото разведряват. Ако имам възможност и аз бих избягала от града, в който живея и бих започнала всичко на чисто, макар че човек не може да избяга от себе си и сигурно пак ще се включа в същите схеми, в които съм и сега.
Dalia
 
Мнения: 509
Регистриран на: 12 Фев 2013, 17:10

Re: Да си си самодостатъчен – състояние на духа или тежък урок?

Мнениеот Karina_85 » 11 Мар 2019, 15:14

Тежък урок не бих казала, но понякога не е само до характер. С времето, ако често си бил предаван и пренебрегван, започваш да разчиташ само на себе си и да живееш само със себе си.
Аватар
Karina_85
 
Мнения: 143
Регистриран на: 25 Окт 2018, 12:20


Назад към Общи здравни теми

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 0 госта