18 Мар 2014, 14:23
18 Мар 2014, 14:30
18 Мар 2014, 21:12
20 Мар 2014, 15:19
Mariana P написа:Аз родих първото си дете преди три месеца,естествено и без никаква упойка. Винаги ме е било страх от този вид упойка, която се поставя в гръбнака. Смятам, че е опасно и винаги крие рискове, колкото и добър да е анестезиолога. Признавам си - имаше момент по време на раждането, в който попитах акушерката дали няма начин да ми бъде поставена такава, но за мое щастие вече беше късно. Казвам за щастие, защото в крайна сметка всичко мина успешно...
След цялото изживяване, каквото за мен беше раждането, си дадох сметка колко съвършено е създадено женското тяло и колко силна психика и воля са ни дадени на нас жените. Винаги съм си мислила, че болката е непоносима, нечовешка (каквато всъщност си е...) и факта, че осъзнато преминах през всеки етап на тази болка ме накара да се гордея със себе си и да се изненадам от това, на какво съм способна. Открих в себе си неподозирана вътрешна сила, и смятам, че тя е заложена у всяка една жена.
Искам да кажа, че е много важно за една бъдеща мама, с каква настройка ще подходи към предсоящото раждане. Важно е да е наясно дали се чувства спокойна или изпитва панически страх (ясно е, че първия път всеки го е страх). Дали не предпочита секцио пред естественото раждане. И изобщо да се вслуша в себе си и във вътрешния си глас, а не да слуша кой какво говори, защото мнения много.
Не агитирам никого, но Лично за себе си съм категорична, че следващия път пак бих избрала да родя естествено и без упойка. Успех на всички, на които им предстои! Чувството накрая е незабравимо и всичко друго остава на заден план!
21 Мар 2014, 15:49
Mariana P написа:Аз родих първото си дете преди три месеца,естествено и без никаква упойка. Винаги ме е било страх от този вид упойка, която се поставя в гръбнака. Смятам, че е опасно и винаги крие рискове, колкото и добър да е анестезиолога. Признавам си - имаше момент по време на раждането, в който попитах акушерката дали няма начин да ми бъде поставена такава, но за мое щастие вече беше късно. Казвам за щастие, защото в крайна сметка всичко мина успешно...
След цялото изживяване, каквото за мен беше раждането, си дадох сметка колко съвършено е създадено женското тяло и колко силна психика и воля са ни дадени на нас жените. Винаги съм си мислила, че болката е непоносима, нечовешка (каквато всъщност си е...) и факта, че осъзнато преминах през всеки етап на тази болка ме накара да се гордея със себе си и да се изненадам от това, на какво съм способна. Открих в себе си неподозирана вътрешна сила, и смятам, че тя е заложена у всяка една жена.
Искам да кажа, че е много важно за една бъдеща мама, с каква настройка ще подходи към предсоящото раждане. Важно е да е наясно дали се чувства спокойна или изпитва панически страх (ясно е, че първия път всеки го е страх). Дали не предпочита секцио пред естественото раждане. И изобщо да се вслуша в себе си и във вътрешния си глас, а не да слуша кой какво говори, защото мнения много.
Не агитирам никого, но Лично за себе си съм категорична, че следващия път пак бих избрала да родя естествено и без упойка. Успех на всички, на които им предстои! Чувството накрая е незабравимо и всичко друго остава на заден план!
29 Юни 2014, 12:41
29 Юни 2014, 12:58
29 Юни 2014, 22:29
27 Ное 2014, 10:40
27 Ное 2014, 17:26
Lollipop написа:Упойката хич не е добра услуга, честно да ви кажа! Моя приятелка ражда скоро, преди 4-5 месеца вече, решила с упойка, за да не се мъчи, в началото добре каза, но по едно време я питал анестезиологът я питал дали усеща нещо, тя казала Да, и той ѝ сложил още една упойка, а момента бил преди самото раждане и са станали някакви ужасни усложнения - тя не е усещала детето изобщо и кога са напъните и изобщо е било някаква лудница. Така че аз съм Против, може да не боли толкова, но болката от друга страна е поносима, не си мислете, че е някаква извънземна болка