- spina bifida.jpg (7.82 KiB) Прегледано 1065 пъти
При отворената цепка на гръбначния стълб се различават няколко вида мозъчни хернии: менингоцеле, менингорадикулоцеле, миеломенингоцеле, миелоцистоцеле.
Менингоцеле – представлява торбовидно раздуване само на обвивките на гръбначния мозък, които излизат през дефекта (цепката) на гръбначния канал. При менингоцелето се установява наличието само на кистозен дефект, изпълнен с гръбначно-мозъчна течност (ликвор), като видимо нервните структури са незасегнати.
Менингорадикулоцеле – през цепката излизат не само обвивките на гръбначния мозък, но и гръбначномозъчните коренчета, срастнали към стената на сака.
Миеломенингоцеле – освен гръбначномозъчни обвивки и коренчета, в херниалния сак е въвлечен и гръбначният мозък, който е изменен.
Миелоцистоцеле – централният канал на гръбначния мозък е силно разширен (под формата на киста) и навлиза в херниалния сак. Тук през цепката излизат не само обвивките на гръбначния мозък, но и част от самия гръбначен мозък.
Миелоцистоцелето се характеризира с наличието на нервна плака, разположена по протежението на гръбначния стълб на нивото на заобикалящата я кожа, разделена по средната линия от бразда, която има комуникация с пространствата за комуникация на гръбначно-мозъчна течност (ликворни пространства). От централно разположения отвор обикновено изтича гръбначно-мозъчна течност (ликвор), което създава сериозна опасност от инфекция.
Фактори определящи причината за развитието на това заболяване:
Външни фактори – Спорен е въпроса дали външната околна среда има някакво влияние върху развитието на това заболяване,но лекарите са на мнение, че замърсяването и радиацията са една от причините за появата на спина бифида.
Генетични – Заболяването не е наследствено но според някои експерти в областта се наблюдава генетично обусловена невъзможност на организма на майката да задържа и съхранява фолиевата киселина. В тези случай вероятността от раждане на дете с подобна малформацията се увеличава.
Недостиг на фолиева киселина – Една от основните причини за това заболяване според лекарите е недостига на фолиевата киселина и това е основната причина за поява на много тежки аномалии в развитието на плода, в това число и на спина бифида.
Приемът на допълнителни количества фолиева киселина би могъл да намали между 50 до 70% риска от малформацията спина бифида при плода.
Спина бифида може да бъде придружена и от други симптоми като:
Спина бифида се придружава от парализа и трофични смущения на долните крайници и незадържане на урина и изпражнения. Обикновено мускулите на подбедриците и ходилата са атрофични, парализирани или с намалена мускулна сила. Парализираните ходила са деформирани по различен начин.
Спина бифида в горната част на шийната област се съпровожда обикновено от дефекти в развитието на мозъка.
Закритата цепка на гръбначния мозък е много по-леко заболяване. Среща се по-често, но обикновено протича безсимптомно и представлява случайна рентгенова находка. Някои болни имат болки, enuresis nocturna (нощно напикаване), парестезии и хиперстезии в долните крайници. Кожата в областта на дефекта е задебелена, пигментирана и силно окосмена.
Лечение на спина бифида:
Лечението е оперативно, като негова цел е отпрепарирането на нервните елементи от стените на сака с репонирането им във вертебралния канал и по- криването на дефекта с нормална с нормална кожа. По- криването на по-обширните дефекти понякога създава затруднения. Със закриването на спиналния дефект се предотвратява допълнителното увреждане на нервните структури от множеството механични, инфекциозни и химични фактори на околната среда и допълнителното утежняване на неврологичния дефицит.Целта на оперативното лечение определя и срокове-
те на неговото провеждане. При деца със сравнително съхранен неврологичен статус и непълноценна кожна покривка над нервните елементи се препоръчва ранна оперативна намеса (в първите денонощия след раждането), целяща запазването на функционално годните нервни тъкани. Важен проблем е оперативното лечение на вътрешната хидроцефалия, съпътстваща видимия гръбначномозъчен дефект при % от децата с открити форми на спина бифида. Метод на избор е имплантирането на вентрикуло-перитонеален или вентрикуло-атриален шънт. Препоръчително е шънтирането да стане при закрит и саниран спинален дефект и след изкючване възможността за инфектираност на субтекалните пространства.
