Мисля си напоследък за това каква работа да си търся - колко часа дневно, при какви условия, и от какво съм готова да отстъпя.
В момента, тъй като работя по-малко часове от приятеля ми, съм изцяло отговорна за поддържането на дома. Приятелят ми ми помага, но ..., казвайки "помага", става ясно, че отговорността я нося аз, а той..., той е по-скоро "вторичен" фактор, помагащ на мен, дежурната отговорна.
По-странното е, че не съм готова да отстъпя тази отговорност. И заради това си удрям главата в стената с всички тези въпроси
Чудя се и дали, ако работя по 8-9 часа на ден, 5 дни седмично, ще мога ли да родя и отгледам деца. Какъв ще е компромисът - ще ядем само аламинути, какво ще стане с хобитата ми и със социалния ми живот?
А вие как постигате баланс? И изобщо стояли ли сте пред такава дилема, свързана с компромисите, с полетата на лична изява, с постигането на себереализация във всяка една роля (майки, съпруги, но и професионалистки в нещо си)?