В чужбина и обвързана, но нещастна!

[Ilona]

На 29 години съм и от няколко години не живея в България. Имам приятел, който е чужденец и вече живеем заедно. Дотук добре - работим, заедно сме, не сме зле финансово, но просто не съм щастлива тук. Причината е, че така и не свикнах с мисълта, че тази държава е моя нов дом. Чакам с нетърпение и броя дните до следващото си прибиране в България. Не живея в Европа, всичко ми е чуждо и твърде далечно. Няма българи наблизо, с които да си кажем две думи на български.
И така, в един момент се оказва, че броя дните до прибирането си. Това не е нормално. Приятелят ми е страхотен човек, проблемът явно е в мен, в нагласата ми. Започнах да се чудя обичам ли го, след като не съм щастлива. Дали няма да е добре да се прибера в България. От друга страна, в България трябва да започна всичко от нулата, което също не е лесно. Да се обвържа с приятеля ми, да се оженим, а да се окаже, че не мога да продължавам повече така. Объркана съм...Вие как бихте постъпили?

[IvanovA_Stef]

На твое място вероятно щях да си дойда, защото не бих могла да живея дълго в нещастие. Или ще потърся щастието там, където съм и ще организирам ежедневието си така, че да ме удовлетворява живота ми, или тръгвам натам накъдето ме тегли сърцето и душата, пък нищо, че ще започвам от нула. Нулата не ме притеснява.

[Ая123]

Опитай се да прецениш без да намесваш емоции къде ще си по-добре.
Ако там сега си нещо като средна класа, тук е малко вероятно да го постигнеш. В България 99% от хората сме бедни. И под бедни нямам предвид хора с минимални заплати, а хора с добри за държавата ни заплати.
От друга страна тук ще имаш близките си наоколо.

Помисли си добре и прецени кое ти е приоритет.

[Блясък]

Аз имах подобна дилема, но приятелят ми си беше тук, просто бяхме се установили в друг град и се чудех как да постъпя. Е, в крайна сметка се преместихме и двамата. Ако наистина се обичате, той дали не би могъл да направи компромис? Работата му толкова ли е незаменима, че да трябва да остане там, или може да я върши и тук?

[Ilona]

Да, и аз си мислех, че може би трябва да се опитам да променя някак ежедневието си, за да се чувствам добре. Но насила хубост става ли? Още повече, че съм тук от години, ако досега не ми е харесало?... Има друго, от което се страхувам - не съм на 20, дали мога тепърва да очаквам да срещна голямата любов? Малко глупаво звучи, но се чувствам все едно изпускам влака.

[Ilona]

Аз имах подобна дилема, но приятелят ми си беше тук, просто бяхме се установили в друг град и се чудех как да постъпя. Е, в крайна сметка се преместихме и двамата. Ако наистина се обичате, той дали не би могъл да направи компромис? Работата му толкова ли е незаменима, че да трябва да остане там, или може да я върши и тук?

Ами, всъщност може да я работи и тук, дистанционно, но не мисля, че би се навил да дойде в България. Не знам.

[Роуз]

Какво те потиска там - местната култура или конкретно липсата на български език и привички около тебе? Ако е първото, питай приятеля си дали е готов да се изнесе с тебе в държава с европейска култура.
Според мене е добре да идеш на специалист и да разбереш състоянието ти дали наистина е депресия. Ако е депресия, по-разумно би било да се прибереш наистина. Как може да си мисли, че на 29 години ти е късно за ново начало и че изпускаш влака?!

[Ива Тодорова]

Животът в чужбина не е за всеки, някои така и не могат да свикнат. Това ми е било винаги интерeсно, защото най-нормалното е според мен човек бързо да свикне с хубавото и да мисли, че това му се полага. Не знам какво очакваш от връщането си в България, но можеш да пробваш, а после да си търсиш различни варианти. Така или иначе светът е вече е едно голямо село, нали?
В твоя случай май имаш проблем с приятеля си. Помисли и по този въпрос. Няма идеални варианти в живота, винаги се правят компромиси. Успех!

[Стрелец]

Живея в Щатите от 10 години. Омъжена съм за прекрасен човек. Имам двама сина. Пъвият от предишен брак. Изпитвала съм и прождължавам да изпитвам това, което изпитваш и ти. Липсва ми моята “кочина“. В смисъл, колкото и да е зле там, си е моето “зле“. Местните, са прекрасни хора. Обкръжаващите ме са интелигентни, умни, успели. Нооо...не са моите хора. Понякога ми липсва даже това, че няма кой, да ме напсува. Те са спокойни, уравновесени... Усмивките им, са ми фалшиви, не защото са такива, а защото те просто са възпитани по дуг начин, разбират живота по друг начин. Те ти се усмихват, прегръщат и след секунди те забравят. Друга култура. Те не те мразят, защото си по- красив, по-успешен или ако си по-грозен или не си на тяхното ниво, те просто те приемат такъв какъвто си. Не те обсъждат дори. Ти не си някакъв фактор в живота им. Не защото си чужденец. Така са възпитани. Та искам да кажа, че дори понякога ти се иска някой просто да те напсува, за да изкара някаква емоция от теб, но йок Това ни липсва в чужбина. Емоционалната ни същност си остава там в България. Хората в чужбина /ако не са ориенталци/ си спестяват излишните емоции. Затова българските общности извън България, имат проблем и в повечето случаи не се сработват добре, защото прекаленото Его и емоците на българина са проблема на нацията ни.Всеки по отделно е успешен, но заедно, сме едно нищо. Аз имам възможността да си ходя до България винаги когато поискам. Лятото изкарвам по 3 м. запреждам батериите и се връщам пак. Тук има българи с които може да си говориш, но...в повечето пъти оставам разочарована. Факта, че говорите един и същи език, не е повод да се чувстваш сред свои. Годините минават бързо. Това с новото начоло е прекрасно, но трудно се открива точният човек. Ако си го открила, избери него. Семейството е много важно, където и да се намираш, то е до теб, котато си добре, когато си зле, когато трябва да правиш избор. С времето нещата ще си дойдат на мястото. България винаги ще е там. Блаягодарна съм затова, че е моята Родина. И се опитвам да правя малки неща за нея...Възможността, че мога да го правя, ми носят щастие. Защото много хора, които живеят там, залисани в битовизмите, забравят за нея. Така, че моят съвет е : Остани сама със себе си и разбери, кое е онова, което те прави нещастна. А щасатието е навсякъде. Стига да го откриеш. Света е голям просто трябва да откриеш своето място. България има нужда от млада кръв. Ако искаш да се върнеш там, се върни с мисълта,че трябва да работиш да го направиш подобро място за живеене. Това е много важно. И е един доста добър мотив за завръщне. Успех.

[sky_100]

Живея в Щатите от 10 години. Омъжена съм за прекрасен човек. Имам двама сина. Пъвият от предишен брак. Изпитвала съм и прождължавам да изпитвам това, което изпитваш и ти. Липсва ми моята “кочина“. В смисъл, колкото и да е зле там, си е моето “зле“. Местните, са прекрасни хора. Обкръжаващите ме са интелигентни, умни, успели. Нооо...не са моите хора. Понякога ми липсва даже това, че няма кой, да ме напсува. Те са спокойни, уравновесени... Усмивките им, са ми фалшиви, не защото са такива, а защото те просто са възпитани по дуг начин, разбират живота по друг начин. Те ти се усмихват, прегръщат и след секунди те забравят. Друга култура. Те не те мразят, защото си по- красив, по-успешен или ако си по-грозен или не си на тяхното ниво, те просто те приемат такъв какъвто си. Не те обсъждат дори. Ти не си някакъв фактор в живота им. Не защото си чужденец. Така са възпитани. Та искам да кажа, че дори понякога ти се иска някой просто да те напсува, за да изкара някаква емоция от теб, но йок Това ни липсва в чужбина. Емоционалната ни същност си остава там в България. Хората в чужбина /ако не са ориенталци/ си спестяват излишните емоции. Затова българските общности извън България, имат проблем и в повечето случаи не се сработват добре, защото прекаленото Его и емоците на българина са проблема на нацията ни.Всеки по отделно е успешен, но заедно, сме едно нищо. Аз имам възможността да си ходя до България винаги когато поискам. Лятото изкарвам по 3 м. запреждам батериите и се връщам пак. Тук има българи с които може да си говориш, но...в повечето пъти оставам разочарована. Факта, че говорите един и същи език, не е повод да се чувстваш сред свои. Годините минават бързо. Това с новото начоло е прекрасно, но трудно се открива точният човек. Ако си го открила, избери него. Семейството е много важно, където и да се намираш, то е до теб, котато си добре, когато си зле, когато трябва да правиш избор. С времето нещата ще си дойдат на мястото. България винаги ще е там. Блаягодарна съм затова, че е моята Родина. И се опитвам да правя малки неща за нея...Възможността, че мога да го правя, ми носят щастие. Защото много хора, които живеят там, залисани в битовизмите, забравят за нея. Така, че моят съвет е : Остани сама със себе си и разбери, кое е онова, което те прави нещастна. А щасатието е навсякъде. Стига да го откриеш. Света е голям просто трябва да откриеш своето място. България има нужда от млада кръв. Ако искаш да се върнеш там, се върни с мисълта,че трябва да работиш да го направиш подобро място за живеене. Това е много важно. И е един доста добър мотив за завръщне. Успех.

Не бих могла да го кажа по-добре.
Сама реши кое е твоето място, компромиси все ще има.