ovagimyan написа:Жените не променяме мъжете. Просто някои мъже пожелават да се променят заради жената до себе си. И въпреки това сме заобиколени от жени, които непрестанно се опитват да променят половинките си.
„Мъжът се жени, надявайки се жена му да не се променя, а жената се омъжва с надеждата да промени мъжа.“ Защо жените винаги се опитваме да контролираме положението и се стремим да нагласяме събитията така, че да залъгваме себе си? Заобиколена съм от много такива жени и всяка от тях не усеща как непрекъснато се стреми да контролира и направлява половинката си, успокоявайки се с „Обичам го, но искам да се промени. Как се случва, че от очарователни момичета се превръщаме в мърморещи регулировчици на нашата връзка? Срещаме някого, влюбваме се, създаваме връзка. Прекрасно! Когато обаче усетим човекът твърде близък, решаваме, че може да го моделираме по свой вкус. Променяме гардероба му, прическата, искаме да харесва нашия стил музика и филмите, които гледаме. Той не харесваше някоя от приятелките ни? – Как няма да я харесва? Трябва да се научи да я харесва!
Замислете се колко по-рядко се среща обратната ситуация – мъжът да мърмори непрестанно на половинката си и да я обвинява в непреодолимите й недостатъци. Странно, но като че ли мъжете по-лесно се научават да ни обичат такива, каквито сме.
Да напълно съм съгласна с теб, когато един мъж обича истински една жена, той е готов да направи всичко за нея, дори това да коства доостойството му. Виждала съм мъже, които в действителност са големи грубияни,но към съпругите си се държат като с богини. Евала на такива мъже!
Знаете има една приказка: До всеки велик мъж, стои една велика жена!
Аз лично не харесвам мъжете лиигльовци, които не могат да вземат едно решение сами, онези, които се крият под полите на мама и онези, които се скриват пред всеки по-голям проблем.
Мъжът трябва да си тежи на мястото, да стои зад гърба на жена с, да бъде бейна опора.