Прегледи при лекари без причина и постоянна тревожност. Какво може да се направи?

[Memento]

Хипохондията се проявява като натрапчив ирационален страх от терминално заболяване.

Хипохондрията се проявява поведенчески по различни начини. Някои хора имат натрапчиви мисли и физически усещания, които ги карат често да се съветват със семейството си, с приятели, да търсят и четат медицинска литература и да настояват за медицински изследвания при най-малкия "симптом". Други толкова се страхуват от всякакъв намек за наличие на болест, че избягват да търсят лекарска помощ дори за малки проблеми, а понякога се стига дотам да оставят сериозно заболяване да се развие, без да бъде диагностицирано. Също така има хора, които живеят в отчаяние и депресия, убедени че имат застрашаващо живота заболяване и никой лекар не би могъл да им помогне, приемайки болестта като наказание за минали действия.

Хипохондрията е отнасяна към т.н. соматоформни разстройства, но неин неотклонен придружител са фобичните (страхови) състояния и депресията.

Често хипохондрията се отключва при смърт на близък приятел или роднина. Когато обаче пациентът се анализира и се проследят причините за страховите симптоми, техният корен обикновено е заложен през детските години в резултат на определен стил на възпитание и преживявания. Нерядко причината за развиване на хипохондрия се крие още по-дълбоко - в деветте месеца на предродовия процес и преживяванията на майката по време на този изключително важен период.
Може да се каже, че хипохондрията е свръхмерен ирационален страх от загуба на живота, страх от смъртта, страх че "животът ще ме изостави". Хипохондрията представлява загуба на вярата в живота, загуба на вярата на доброто в живота, недоверие към живота в самия себе си, прекъсване на връзката с мъдростта и смисъла на вътрешния Аз (Селф, цялостната личност, висшето ни Аз) - изворът на живота.

Терапевтичният план при хипохондрия включва

- когнитивен мониторинг (анализ) и осъзнаване на сценариите, които причиняват хипохондрията. Веднъж изплували на светлината на съзнанието, работата по тяхната промяна става възможна.

- когнитивно реструктуриране - замяна на зловредните сценарии с позитивни и адаптивни

- Десензитизация - десензитизацията или както аз я наричам, обезстрашаването, е един от най-мощните методи в когнитивно поведенческата терапия. Чрез директното излагане на съзнанието на тревожните за него стимули - в процеса на визуализация и в реалността - се постига въпросното десензитизиране. Неутралният стимул - в случая болница, гробище, смърт, болест, се разобуславят от страховото преживяване.

- водена релаксация, визуализация, медитация и дихателни прийоми - чрез дишането, дълбоката релаксация и медитацията фиксацията в зловредните страхови сценарии се прекъсва и се установява във вътрешния център (Аз, Селф) - източник на радостна самоувереност и спонтанна естественост.

- Развиване на здрава ВЯРА в Себе си, в Живота, Доверие в другия, в несъвършенството на този живот.

[Silvi]

Хипохондрия е маниакален страх за собственото здраве у някои хора – най-вече притеснения за наличието на сериозно заболяване. Често се наблюдава дори когато лекар е прегледал страдащия от хипохондрия и го е уверил, че опасенията му са неоснователни или неадекватно пресилени.
Хипохондрията се проявява по различни начини. Някои хора имат натрапчиви мисли и физически усещания, които ги карат често да се съветват със семейството си, с приятели и с медицински лица. Други толкова се страхуват от всякакъв намек за наличие на болест, че избягват да търсят лекарска помощ дори за малки проблеми, а понякога се стига дотам да оставят сериозно заболяване да се развие, без да бъде диагностицирано. Също така има хора, които живеят в отчаяние и депресия, убедени че имат застрашаващо живота заболяване и никой лекар не би могъл да им помогне, приемайки болестта като наказание за простъпки в миналото.
Често хипохондрията е съпътствана от други психически разстройства.

Болни ли сте? А ваши роднини и близки? Какво е усещането...

Не ми се вярва някой да признае, че страда от това заболяване тъй като е на психична основа. Все едно да очакваш, че един алкохолик си признава, че е такъв. В зависимост от това как възприемаме заобикалящия ни свят, можем да определим дали ще боледуваме и от какво. Учени са направили връзката между човешкия егоизъм и болести като алергии и ракови заболявания. Враждебността, която изпитваме към околните подават сигнал до клетките ни, които също започват да се държат агресивно и по този начин се образуват злокачествени образувания.
Друг интересен факт е връзката между заядливците и язвата на дванадесетопръстника, хапливците пък имат проблем с черния дроб и жлъчката.
Нежните и чувствителни натури са предразположени към всякакви течения.Скоростта на съсирване на кръвта учените са свързали с вълнението, което човек изпитва.Колкото повече се вълнува човек, толкова по-бавно се съсирва кръвта.
Обобщавайки всичко мога да кажа само, че трябва да бъдем добронамерени към околните за да не навредим сами на здравето си!

[nikita]

Навремето бях гледала един филм, в който майката умишлено даваше на детенцето си лекарства, само и само да го държи болно и да се грижи за него Детето постъпи в болница с усложнения, под лекарските грижи започна да се оправя и изведнъж всичко се повтори отначало, след посещение от майката. Усъмниха се в нея и забраниха достъпа до детето, и така установиха, че тя е причината за здравословното му състояние... Филмът беше направен по действителен случай и направо ме шокира Оказа се, че майката страда от разстройство на психиката и й отнеха родителските права. Наистина е много страшно, като се замислиш, но никой не може да знае какво става в главата на човека до него, за да му помогне. А много често хората, които си внушават, че са болни от някаква страшна болест, наистина се разболяват

[Alvinq]

Тук идва на помощ плацебо ефекта. Купи от аптеката някакви световно-безизвестни витамини или добавка от типа на тия....за мерак, за далак...и го дай на параноика и му внуши, че това е неговата панацея и гледай резултат

Имам позната която даваше на майка си тик так и така и лекуваше "болестите"...всичко е психика

[geriva]

Признавам си- страдам от това....да се надяваме в лека форма.
Всичко започна от погрешно поставена диагноза и последващ дълъг престой в болница. За щастие, оказа се обикновен апандисит, но почти месец ми измисляха какви ли не болести, вкарваха ми венозно антибиотици , а аз дори не можех да приемам храна.
Та от тогава изпадам в едва ли не панически страх, че може да ми има нещо.
Старая се да овладявам страховете си, но... трудно е, усещам как вътре в мен се надига безпокойството, да не се повтори грешката от миналото.
Само не мога да разбера- дали ме е страх повече от болест, или от това, че лекарите няма да ми помогнат и отново ще допуснат грешка.

[Cuddy]

Нямаме такива в рода. При нас е обратното- взимаме мерки, когато ножът опре до кокал.

[iskra-]

И аз го имам от време на време, страхът е много, много лошо нещо

[S_Milenska]

Аз се страхувам страшно много от болести и при най-малкото оплакване, винаги се погребвам на ум Много ме е страх,че мога да оставя семейството си и да си замина толкова млада, като гледам около себе си как си отиват млади хора, до вчера били здрави. Наистина и негативната информация,която ни залива по цял ден от медиите спомага за това нещо.

[Viktor.Ivanov]

Аз се страхувам страшно много от болести и при най-малкото оплакване, винаги се погребвам на ум Много ме е страх,че мога да оставя семейството си и да си замина толкова млада, като гледам около себе си как си отиват млади хора, до вчера били здрави. Наистина и негативната информация,която ни залива по цял ден от медиите спомага за това нещо.

Голям проблем, и аз съм същия. Затова и не гледам ТВ и не чета нищо натоварващо.

[Lollipop]

Разбира се, че съществува, то в България не се знае дали ще излезеш жив ако те хване грип, та как няма да има хипохондрия? мен ме е страх от болестите, страх ме е че няма да имам пари да се излекувам, страх ме е, че ще попадна на лекари, които ще изцедят душата на семейството ми, страх ме е, че накрая ще умра без да съм имала и малък шанс да оцелея.