От известно време се замислям дали да не даря яйцеклетки в полза на жените, които години наред полагат усилия, но не могат да се сдобият със своя рожба. Според мен това е много благороден акт и аз като майка и жена се чувствам задължена да помогна. Все още не съм го обсъдила със съпруга си, но съм сигурна, че той също няма да има нищо против. Това, което ме притеснява, докато четох материали за донорството, е процедурата, която ми изглежда доста сложна. Така ли е наистина? Колко време всъщност отнемат изследванията и манипулациите? Ще трябва ли да си взема отпуска за този период?
Другото, което ме интересува е болезнени ли са самите манипулации?
За сега съм се насочила към Ин витро център Стефанов в Стара Загора. Предполагам, че там ще ми дадат обстойна информация, но предпочитам да науча нещата от първа ръка – от жени, които са ставали донори. Затова моля, ако някоя от вас се е подлагала на тази процедура, да сподели впечатления.
Психологическия момент също не е за пренебрегване, защото при успешен опит едно дете с моите гени ще расте някъде там, а аз няма да зная къде е и как се чувства... Това също малко ме притеснява...
Вие какво мислите по въпроса, момичета? Подкрепяте ли донорството на яйцеклетки и бихте ли станали донори?