“Този който няма пари, няма и глас, няма и шанс. Може ли някой, който няма пари, да взима решения?”- тези думи принадлежат на Тодор Живков. Обичан или мразен, презиран или хулен.
Няколко факта, няколко слуха и няколко догадки за това кой е бил единствения милионер в социалистическата държава, която се гордееше с това, че в нея няма милионери и бедни, всички са равни...
Тодор Живков. По думите на ревизорите Живков става милионер чрез килограмите тонове идеологически книги, които всеки месец се издават в България. За по-малко от 4 години в края на 80-те, когато средната заплата в България е била 200 лв., генералният секретар на ЦК на Българската комунистическа партия и председател на Държавния съвет Тодор Живков е получил извън трудовото си възнаграждение, като хонорари 1 230 781 лв. и е раздал подаръци над определения му лимит 434 279 лв. За справка в онези години, за целия си 35-годишен трудов стаж един лекар или учител получава общо 60 000 лв. По подобен начин през 30-те години Хитлер е станал милионер от своите близо 30 издания на “Майн кампф”. Живков е получил общо 1,23 млн. лв. само през 80-те години. Осиновената внучка на Живков – Жени, сега депутат от квотата на БСП, тогава непълнолетна, и синът му Владимир, наричан по времето на комунизма “Владко на татко”, са стрували на бюджета съответно по 467 900 лв. и 356 800 лв. само за периода 1985-1989 г. – за валута при пътувания в чужбина, за строителство на вили, за подаръци, автомобили и др. Според ревизорите на Тато тогавашното Управление “Безопасност и охрана” -УБО е доставило на фамилията Живкови 6 автомобила и 2 мотоциклета западни марки на занижени цени и без мито.
Ами сега, истина или носталгия ???