Тодор Живков - носталгия или истината, която ни връща
20 Яну 2012, 16:25
Тодор Христов Живков (1911-1998) е 50-тият министър-председател на Република България. Някои го помнят с добро, други-с лошо, а други изобщо не го помнят.
"Сега всеки ден, всеки час, навсякъде има материал за митингова демонстрация (демокрация)!“
„Конкурсно начало не означава конкурсен край, другарки и другари.„
„Времето е ваше, но всичко друго е наше!“
Какво друго да ни накара да се усмихнем, макар и с натъжени очи от проникновените слова на този политик... Защо ни е мъчно, защо гледаме с носталгия към портрета на някой, който е оплюван многократно? Къде е истината за българската нация и политика?
Re: Тодор Живков - носталгия или истината, която ни връща
20 Яну 2012, 17:45
Кой гледа с носталгия към протрета му Вие ли ogi-smile? Защото аз не гледам, Тодор Живков, комунизма и СССР тези три неща в комплект са най-голямата беда случила са на България след турското робство. Един контра-режим в стил Пиночет, ако беше се случил тогава щяхме наистина да сме Швейцария на Балканите, където комунист е стъпил трева не никне! Докато другите държави от соц. блока се бунтуваха - Чехия, Унгария, Полша. Докато други пътуваха свободно - Югославия, а трети екзекутираха Чаушеско ние искахме да ставаме 16-та република, дори и след 20 години още не може да се изчистим от кървавото петно което остави комунизма върху страната ни!!!
Re: Тодор Живков - носталгия или истината, която ни връща
21 Яну 2012, 11:41
Преди 1989 г рейтингът на Бай Тошо беше 100 %. Непосредствено след 10 ноември социологически агенции публикуваха данни за 0 % подкрепа. 10 години по-късно едно по-обективно изследване показа 51 % одобрение и 34 % неодобрение при въздържали се 15 %. Това математически означава, че след осмисляне от някаква дистанция във времето, 6 към 4 от българите одобряват стореното от нашия ексдържавен глава.През негово време се проведе индустриализацията, построиха се огромни за мащабите ни промишлени мощности, механизира се селското стопанство, получи размах туристическият бизнес, образованието и спортът доказваха на практика, че са на най-високо световно ниво, инфраструктурата беше задоволителна и постоянно се обновяваше, електрифицираха се и се водоснабдиха 99 % от българските граждани, на културата и изкуството се помагаше дори повече, отколкото трябваше. На практика нямаше безработица, правосъдието беше измеримо 2 пъти по-добро от сегашното... Може би носталгия, силна носталгия по определени взети правилни решения...
Re: Тодор Живков - носталгия или истината, която ни връща
21 Яну 2012, 13:27
Носталгия ли? По-какво? По партийната структура на БКП? По Държавна сигурност може би или лагерите на смъртта? По икономическата зависимост от СССР и мегаломанските проекти на болните партийни мозъци? По шуробаджанащината на всички нива която и до днес ни е национална черта наследена от онова време? По правосъдието благосклонно към силните на деня безпощадно към обикновенните граждани? За кое ви е мъчно?
“Като народ ние можем да се гордеем, че всичките ни народни деятели и патриоти: Г.Раковски, Л.Каравелов, В.Левски, Хр.Ботйов, А.Кънчев, П.Волов, Г.Бенковски и проч., са биле против официална Русия. Никога те не са апелирали към нея, защото са знаяли, че нейний камшик повече боли от турския….”
Да поясним, за всички, които не си спомнят онези години. Интересен филм, който може да ви замисли и то доста. Не знам дали има истина за Тодор Живков, но много вероятно, тя да не е точно тук или в тази тема. Животът бе хубав, но лакомията ни събори всичко. И..приятно гледане: Последният лов - документален филм за Тодор Живков
Re: Тодор Живков - носталгия или истината, която ни връща
26 Яну 2012, 15:36
“Този който няма пари, няма и глас, няма и шанс. Може ли някой, който няма пари, да взима решения?”- тези думи принадлежат на Тодор Живков. Обичан или мразен, презиран или хулен. Няколко факта, няколко слуха и няколко догадки за това кой е бил единствения милионер в социалистическата държава, която се гордееше с това, че в нея няма милионери и бедни, всички са равни... Тодор Живков. По думите на ревизорите Живков става милионер чрез килограмите тонове идеологически книги, които всеки месец се издават в България. За по-малко от 4 години в края на 80-те, когато средната заплата в България е била 200 лв., генералният секретар на ЦК на Българската комунистическа партия и председател на Държавния съвет Тодор Живков е получил извън трудовото си възнаграждение, като хонорари 1 230 781 лв. и е раздал подаръци над определения му лимит 434 279 лв. За справка в онези години, за целия си 35-годишен трудов стаж един лекар или учител получава общо 60 000 лв. По подобен начин през 30-те години Хитлер е станал милионер от своите близо 30 издания на “Майн кампф”. Живков е получил общо 1,23 млн. лв. само през 80-те години. Осиновената внучка на Живков – Жени, сега депутат от квотата на БСП, тогава непълнолетна, и синът му Владимир, наричан по времето на комунизма “Владко на татко”, са стрували на бюджета съответно по 467 900 лв. и 356 800 лв. само за периода 1985-1989 г. – за валута при пътувания в чужбина, за строителство на вили, за подаръци, автомобили и др. Според ревизорите на Тато тогавашното Управление “Безопасност и охрана” -УБО е доставило на фамилията Живкови 6 автомобила и 2 мотоциклета западни марки на занижени цени и без мито. Ами сега, истина или носталгия ???
Re: Тодор Живков - носталгия или истината, която ни връща
26 Яну 2012, 15:59
Истина, истина и само истина! Хубави стадиони имахме на времето можеха да съберат доста хора, Пиночет много добре ги пулнеше в Чили, в съседна Румъния съвсем далновидно знаейки какво ще последва постъпиха по същият начин. Заслужава си съдбата тази стадна държава България.
Re: Тодор Живков - носталгия или истината, която ни връща
08 Фев 2012, 10:34
Ей тук е проблема на българина, че не брани името на държавата си...Не може все държавата и правителството да са ни виновни за всичко, защото ние правим и двете... Продължавайки само да мрънкаме и да псуваме по улиците или на маса, нищо няма да променим... Естествено, че възрастните са носталгично настроени към режима на Тодор Живков... Тогава са били млади, имали са определени блага, е не че са нямали и много проблеми и забрани, липси и тнт., но са чувствали ред и сигурност, а това е важно за хората... Трябва да се защитаваме и да уважаваме миналото, защото иначе и настоящето ни е обречено...
Re: Тодор Живков - носталгия или истината, която ни връща
08 Фев 2012, 10:51
ogi-smile написа:Ей тук е проблема на българина, че не брани името на държавата си...Не може все държавата и правителството да са ни виновни за всичко, защото ние правим и двете... Продължавайки само да мрънкаме и да псуваме по улиците или на маса, нищо няма да променим... Естествено, че възрастните са носталгично настроени към режима на Тодор Живков... Тогава са били млади, имали са определени блага, е не че са нямали и много проблеми и забрани, липси и тнт., но са чувствали ред и сигурност, а това е важно за хората... Трябва да се защитаваме и да уважаваме миналото, защото иначе и настоящето ни е обречено...
Лично за мен от 1944 до 1989 държава България не е имало, имало е задунайска република васална на Русия. Не мрънкам и не псувам това са фактите, никога не сме случвали на поробители, а и чипа ни е доста повреден.
Re: Тодор Живков - носталгия или истината, която ни връща
07 Яну 2013, 15:39
не помня много но знам купихме къща по негово време и майка ми и баща ми работиха нямахме много пари но майка ми казваше кажи че нещо ти се яде ще намерим пари но за простотии пари не давам ходихме на почивка и на планина и на море
сега майка ми и баща ми са безработни никога не са били партиини но сега това е проблем там където живеят те на почивка не се ходи нито на една трудно отделяме и за храната на децата си впрочем и аз самата също съм безработна и кое е било по добре за мен?