МИТОВЕ И ЛЕГЕНДИ- кой какво знае???

[ogi-smile]

От малки растем всеки с различен мит или легенда за нещо... За природните ни забележителности, за различни събития и празници, за поверия... КОй с какъв мит или легенда е израснал? Повлияла ли ни е тя, в това как да възприемаме света, по добри ли става ме или може би по любознателни и търсещи различното...
Ето една легенда:

Прочутите Белоградчишки скали са привличали вниманието на стари и млади открай време и за тях се разказват чудни легенди. Една от най-разпространените е тая за двете забележителни фигури: "Монахът" и "Монахинята".
Имало някога, в приказни времена, между Белоградчишките скали два манастира: мъжки и девически, които стърчали на двата най-високи върха, оградени с каменни зидове.
Между калугерките живяла необикновена хубавица - сестра Витиния. Ала хубостта й била скрита под широкото монашеско расо.
Тя била родена някъде в пазвите на връх Миджур, близо край село Горни Лом. Казвала се Вита. Раснала Вита и хубавеела, красотата й била толкова голяма, че ако хората не познавали родителите й, могли да помислят, че е родена и излязла из някое чудодейно самодивско свърталище.
Вита имала златисторуса коса, сини, дълбоки очи, бяло лице, алени устни, тънки, извити гайтанлии вежди. Снагата й била стройна и висока като млада тополка, която се кършела и извивала в буйните празнични хора. Тя била сладкопойна пе вица и често, когато пасяла козите по планинските склонове, гласът й като медено звънче огласял усоите и омайвал всичко живо.
Красивата овчарка често срещала в планината левент овчар, с висок, строен стан, с черни очи и коси като смола. Той бил надарен с голяма дарба - свирел ненадминато с кавал и свирнята му се леела като бързоструен планински поток. Слушала Вита свирнята на овчаря и в сърцето й се раждала голяма обич. Обикнал я и овчарят и по цял ден свирел след стадото си, а Вита го слушала затихнала и омаяна от свирнята.
Веднъж при родителите на Вита пристигнал стар калугер и смаян от нейната прелест, казал на майка й:
- Дъще, тази хубост не води на добро. Скрийте я, запазете я от зли очи и от кървави сълзи. Само манастирът може да запази чедото ви. Оставите ли я на свобода, ще се загуби и вас ще почерни.
Уплашили се простите хорица от тия думи на калугера.
Питали и разпитвали къде да я заведат и как да я опазят.
Най-сетне откъснали Вита от планинските простори и я дали в девическия манастир.
Дни и нощи, седмици и месеци плачела неутешимо младата послушница в тъмната си самотна килия. Игуменката, прекръстила я Витиния, отначало дълго я увещавала, а после започнала да я заплашва с "боже наказание", ако не приеме калугерството.
Като жива погребана била Вита в манастира, ни искала да види, ни да чуе някого и тъгувала дълбоко за свободните планински простори и за любимия си овчар.
Веднъж на манастирския празник "Благовещение" затворената в килията си Вита чула тъжна, протяжна свирня на кавал. Тя изскочила навън, промъкнала се сред навалицата и си пробила път до мястото, откъдето излизала свирнята. Видяла там своя любим овчар. Видял я и той и в миг замлъкнал и вперил очи в любимата девойка. Но притичала старата игуменка, хванала за ръка Вита и я помъкнала към килията й. Отново потекли буйни сълзи из красивите очи на младата послушница.
Колко време минало, колко дни и нощи изтекли в безутешен плач, никой не помни. Но една нощ Вита чула тъжна, далечна свирня на кавал. Свирнята идела откъм върха, където бил мъжкият мана стир. Дълго слушала сладкия глас на кавала Вита и успокоявала тъжната си душа. И оттогава всяка вечер, когато всичко заспи и покой обхване манастира, тя слушала свирнята на кавала и дочаквала така изгрева на слънцето ... Една нощ излязла страшна буря, която бушувала свирепо сред околните дървета, трясък и гръмотевици продънвали земята. Вита стояла на отвореното прозорче на килията и чула името си - бил гласът на овчаря, който от скоро станал послушник в мъжкия манастир. Изтръпнала от радост девойката. Зашепнали си жадувани думи и обещания ... От тая нощ се заредили потайни срещи между двамата влюбени. Вита се оживила, развеселила се и калугерките решили, че тя вече се е примирила със съдбата си и е готова да приеме монашеството.
Минало почти година. Но неочаквано послушницата Витиния пак се затворила в килията си и не излизала оттам. Другите помислили, че е болна и я оставили. Но сякаш гръм паднал върху манастира и зашеметил калугерките - от килията на Витиния долетял детски плач. Игуменката, бясна от ярост, извикала:
- Да се прогони от нашия дом блудницата! Да се накаже жестоко, да се изгори детето й, то хвърля срам върху благочестивия ни живот!
Скоро се събрали и старейте на мъжкия манастир и заедно решили: да се изгони послушницата Витиния от манастира заедно с детето си. А тежко било тогава времето за изгонените от манастира - никой не ги поглеждал, никой не им подавал ръка за помощ, никой не им давал подслон. Като прокажени трябвало да живеят в пещери и гори далеч от хората, да се хранят с шума и трева, както животните.
Молила се Витиния, плакала, искала да я оставят в килията с детето й, защото навън ранната пролет държала още сняг по планинските усои. Ала калугерките били неумолими: изгонили я с проклятие. Монасите се върнали в своя манастир на отвъдния връх, отдето калугерите гледали отдалечаващата се Витиния, притиснала дете до гърдите си. Гледал я и нейният любим и се чудел как да й помогне. И в миг станало чудо: земята се разтресла и с грохот се съборил женският манастир, като затрупал всичко живо вътре. Вкаменила се и молещата за милост Витиния с детето си. Ужас вкаменил и хукналите да бягат монаси. Вкаменен пред манастирската врата останал монах Лука - любимият на Витиния.
Стоят и до днес останките на срутения метох, вкаменените монаси и над всичко - Витиния и Лука: два вечни символа на непобедимото любовно чувство, на дълбоката, сърдечна човешка обич...

[ovagimyan]

Веднага се сещам за една легенда,която ми разказваше пра дядо ми... Бях малка и с нея често съм заспивала... Макар да беше не много детска...
[b]Легенда за Калиакра[/Преди много време нападатели завладели крайморските селища. Те ограбили и плячкосали всичко, което срещнали по пътя. Взели в плен четирдесет девойки. Избрали най-красивите, които срещнали. Отвели пленничките на връх нос Калиакра и ги затворили в последната пещера, като оставили стража, която да ги пази откъм входа. Очаквали настъпването на вечерта, за да напалят буйни огньове и да предадат хубавиците на най-изявените войни, като награда за храбростта им.
Девойките, събрани от различни села,не се познавали, но общата зла съдба ги сближила като сестри. Нито една от тях не искала да бъде обезчестена от нападателите. Цял ден търсили начин да се спасят от участта, която ги очаквала. Най-смелата от тях им разкрила пътя, чрез който да спасят честта си, като посочила прозореца и казала: натам е спасението; натам, морето ще ни прибере! Някои от девойките се изплашили и започнали да вият на глас. Но повечето от тях се окопитили и утешавали другарките си: няма живот за нас, по-добре чисти да умрем в морските води, отколкото да попаднем в ръцете на войниците.Дълго време се уговаряли и най- накрая девойките смело решили съдбата си.Решили, за да не се откаже някоя от тях, да заплетат плитките си една за друга. Когато слънцето почнало да клони на запад, те се изправили. В средата била най-смелата и най-красива девойка. Тя направила крачка към прозореца и двете редици като крила трепнали от двете й страни. Когато войниците ги видели, те били като ято жерави, с развени дрехи и разперени ръце се носели към морето. Замаяни от гледката, никой не се сетил да се спусне след тях и да се опита да ги спаси...Паднали четирисетте девойки в морето и загинали в аленеещите се от залеза води, запазили чисто своето име и моминска чест...

[Memento]

Интересни историйки но едва ли има човек който да вярва в тези неща. Легендите и митовете са за малките деца, също като легендата за Дядо Коледа аре нема нужда

[ogi-smile]

Мисля,че всеки от нас, за да се обогати, трябва да знае поне няколко легенди или митове.Те колкото и да не ни се вярва ни правят по отворени към света и неговите чудеса и трагедии, с тях ставаме живи и запазваме по лесно миналото в себе си. А също може би и по лесно си отговаряме на въпроси, за които не намираме, често логично обяснение...

[ogi-smile]

Ето нещо, което може да събуди любопитството във връзка с митовете:
Според народните представи болестите са невидими свръхсетивни същества, които нямат божествен произход, макар най-често да се изпращат от Бога с цел наказание. Те живеят накрай света и идват само когато ги изпратят или те пожелаят. Отношението към тях е твърде внимателно с табу-имена, умалителни и ласкателни, в тяхна чест често се извършват определени обреди и им са посветени празници.Болестите са невидими, но представата за тях най-често е в образа на жени, т.е. те са персонифицирани. Причинители на различни заболявания могат да бъдат самодивите, ако се извърши нещо непозволено по отношение на тях, магьосниците, както и другоселци и непознати хора.Според народа броят на болестите е 77 и половина или 99, като се вярва, че за всяка болест има лек, а само за половинката или за стотната няма. Разказва се също, че половината дух е най-лош и не може да се изгони. Той дебне всяка болест и когато някоя болест нападне човека, той се притуря да й помага. Като мярка се препоръчва, когато се берат 77 билки, за половинката болест да се откъсне със затворени очи половинка от кой да е цвят – той именно ще я изгони. В една народна песен се споменава за жена змеица, която е господарка на седем болести. Това е същата звезда-Деница, слънчевата сестра, за която писах в предния пост и за която се оженил юнакът надбягал слънцето:

През Черно море, през Бяло,
Между девет могили,
Дето слънцето изтича,
Там има жена деница,
Деница, жена-змеица,
на седем болести най-баща,
дето болести разсъжда.

Епедимичните болести се представят като жени, които живеят по къщите, спят на меко върху вълна, нощем ходят по улиците. Стават особено лоши, ако им се прави нещо неприятно, а са добри, ако се върши това, което те обичат. За да се умилостивят, се раздават кравайчета с мед, като се казва: „земете си за благи и медени, да си заминават мирно и леко“ или се оставят на вратата, че когато дойдат да ядат.
Чумата е стара, грозна жена, с дълги несресани коси, дълги костеливи ръце с дълги нокти, облечена с черна, дрипава дреха. Обикновено чумата носи и дете в пелени, което обича да повива във вълна. Носи и списък на хората, които трябва да покори. Удря жертвите си със стрели. Някъде носи коса и с нея действа. Според вярването тя идва не за отделни хора, а тогава, когато има много грешници за избиване.

[Evkabevka]

Митовете и легендите са най-мистичната част от фолклора на всеки народ или етнос.Много от тях се основават на автентични събития и образи,разказват за реални места,исторически конкретни моменти и подвизи,с които трябва да се гордеем,почитаме ,помним и учим.Повечето носят послания ,които остават непреходни и не се променят във времето и пространството,като вечните теми за любовта,смелостта,силата на вярата и т.н. Именно с използването на преувеличаването на свръхчовешките способности на героите ,тяхното обожествяване и одухотворяване,хората са разказвали за нещата ,които не могат да си обяснят.
А те продължават да се случват и в днешно време....

[Memento]

Индийски представи за вампирите

В индийската митология и фолклор има много видове вампири:
Байтал (baital) - това са дребни, само около метър и половина и са наполовина хора, наполовина прилепи.
Брамапаруша (Brahmaparusha) - те имали глава обвита с вътрешности и черва и си носели череп, от който пиели кръв. Това вампироподобно същество обожавало да яде хора и да пие кръвта им от черепа, който си носи, след което изяждал и мозъка. След което се загръщал в червата на жертвата и изигравал ритуален танц.
Бута (bhuta) - във този род вампири се превръща душата на човек умрял от преждевременна смърт, обикновено насилствена. Този злонамерен дух броди посред нощ, възкресявайки мъртвите тела и нападайки живите като таласъм. Те нямат сянка и затова не могат да стъпят на земята. Вярва се, че те обитават гробища и други запуснати места. Хранят се с вътрешностите на умрелите. Нападението на Бута най-често завършва с тежка болест или смърт.
Ветала (Vetala) или Пуниаяма (Punyaiama) - означава чиста раса във Ведата. Това вампирско същество се представя като стара жена, с дълги деформирани резки за очи, обезцветена кожа и отровни нокти. За тях се вярва, че са канибали, които пият кръвта на спящите, пияните или лудите жени. Те влизали в дома като спускали магически конец през комина. Ветала имали способността да овладяват труповете. Тези реинкарнирани трупове се познавали по това, че ръцете и зъбите им били обърнати назад.
Гайал - този вид вампири обикновено са създадени от смъртта на човек, за който не са извършвани погребални ритуали по време на погребението. Те насочват отмъщението си към синовете на своите познати и към собствените си роднини. Заплахата от роднина завръщащ се от смъртта обикновено е достатъчна за да подсигури подходящо погребение.
Кали (Kali) е представяна с дълга спускаща се около тялото й коса е богиня на унищожението, чумата и смъртта. Тя е носела гирлянд от трупове или черепи и имала четири ръце, в едната от които тя държи главата си Руктабижа (Ruktabija) - царят на демоните. В един от митовете, тя също се описва като кръвопиец. Храмовете й били разположени винаги в близост до местата за кремация. Тя и богинята Дурга се биели с кралят на демоните, който се възпроизвеждал от всяка пролята капка кръв. За да успее да го победи Кали трябвало да изпие всичката му кръв без да пролее дори капка на земята. Разбирайки това тя успяла да спечели битката. Убила още много демони, а телата им изяждали девиците-войни от свитата й. Богинята е изобразявана с черна кожа и кървави зъби. На челото си има трето око. Други имена за Кали са Сара или Черната Богиня. Последователите й били наречени "thugs" (убийци) и били отговорни за ритуалните убийства в нейно име.
Масан са представяни като призраци на деца, на които им доставя удоволствие да измъчват и убиват други деца. Масан е способен да прокълне дете, което ходи в неговата сянка. Също така ще последва жена до дома й, ако тя остави роклята си да се влачи по земята в неговата сянка.
Масани е женски вампир, за който се говори че обитава погребални земи. Те са изцяло черни и ловуват през нощта, изплувайки от погребалните клади. Всеки, който премине през погребалните места ще бъде нападнат.
Ракшаса (rakshasa) - представлява индийски вампир и магьосник. Те се появяват обикновено в човешка форма, с животински черти (хищни нокти, кучешки зъби, отвесни зеници и т.н.), или обратно като животни с човешки черти (крака, ръце, плосък нос и т.н.). Животинската им форма най-често е тигър. Те обичат да се хранят с човешка плът и да пият човешка кръв.
Паку Пати (Pacu Pati) е смятан за господарят на всяко зло върху живите. Можел да се види посреднощ в гробищата или местата за екзекуция. Писаша (Pisacha), друго име за Паку Пати били раса на същества, хранещи се с човешка плът. Описвани са като зли таласъми създадени от покварата на човечеството. Макар същността им да не е приятелски настроена към хората, те ще излекуват всяка болест, ако бъдат подлъгани както трябва. Любимото им занимание е да ядат човешка плът. Към този вид се включва също Mmbyu(Смърт), разглеждан като господар на всички зли създания. Те са вампири с демонична природа, които измъчват жертвите си чрез своите демонски качества.
Хурел (Churel) или Хураил (Churail) - представя се, като жена умряла по време на бременност през време на фестивала Девали, или по което и друго да е време ако е мръсна. Говори се, че имат подъл характер, увиснали гърди, дебели грозни устни, черни езици и неподдържана коса. Те ловуват млади мъже, държат ги затворени и бавно изсмукват жизнените им сили, докато не се превърнат в грохнали старци. Говори се че мразят живота и пазят най-голямата си злоба за своите роднини.

[ovagimyan]

Има най различни митични същества във всяка митология... при нас например са много разпространени: Баба Яга е същество описвано като стара зла жена с магически способности. Използват я за сплашване на децата, когато са непослушни. Заплахата е, че Баба Яга (или Дядо Яго) ще дойдат да ги отнесат в голям чувал. За вампирите има много митове, един от тях е че когатоумрелите не бъдат оплакани и погребани според традицията, или са умрели по непристоен, неестествен начин, или приживе са извършили много грехове или са се занимавали с чародейство (черна магия), не ги допускат в света на мъртвите, където да намерят покой. Душите им остават в света на живите, където блуждаят и страдат, и се превръщат в зли духове... Имаме и Кикимора едновременно помага и вреди на хората, като всичко зависи от тях самите. Така, ако жената поддържа усърдно дома си, Кикимора по цели нощи ще върши от домакинската работа за другия ден, ще вдъхва доволство и спокоен сън на децата, но ако жената е немарлива, мързелива, Кикимора ще стене от здрач до зори, ще дърпа косите на децата, ще ги буди посреднощ и ще ги плаши, нарочно ще пакости, разхвърля и мърси... тези са за които се сещам, сигурно има и още...

[Memento]

Много интересно, не знаех, че Кикимора е истинското име на митично същество винаги съм си мислел, че е нарицателно на грозновата негримирана жена или нещо от сорта гледай ти каква изненада, човек можел много да научи от народните митове и легенди

[Andrey]

Интересни историйки но едва ли има човек който да вярва в тези неща. Легендите и митовете са за малките деца, също като легендата за Дядо Коледа аре нема нужда

Разбира се, че никой не им вярва, но пък са интересни