За мен истинското приятелство е ценен дар, на който трябва да се радваме и за който трябва да полагаме грижи! Няма нищо по-хубаво от това да срещнеш сродна душа, с която да споделяш и радостните, и тъжните моменти от живота си. Да знаеш, че когато и да се обадиш ще има човек насреща, който ще те подкрепи и ще ти даде съвет. Не е необходимо да имаш много приятели - по-важното е те да са истински, да те приемат такъв, какъвто си с твоите положителни и отрицателни черти. С моята най-добра приятелка се запознах в 8-ми клас и съм безкрайно щастлива, че съумяхме да запазим приятелството си въпреки разстоянията и времето. Не се чуваме със седмици, защото вече живеем в различни градове, всеки е ангажиран със семейство и с работа, но въпреки това не усещаме изминалото време и все едно вчера сме били заедно. Тя е човекът, с когото всичко съм споделяла и продължавам да споделям, и който е бил до мен в най-трудните моменти от живота ми, за което й благодаря от цялото си сърце!
Пожелавам на всички да имат поне един истински приятел до себе си, защото в днешно време е много трудно да го откриеш! Да си сигурен, че човекът до теб няма задни помисли и скрити намерения... Приятелството не търпи предателство и не изисква. Ако правиш нещо за приятел, трябва да го правиш от сърце, без да чакаш нещо в замяна.
С годините съм създавала и други приятелства - някои от тях са останали завинаги в сърцето ми, други просто са влизали и излизали от живота ми, без да оставят никаква следа, трети пък са ме разочаровали, а четвърти просто съм изключила от "списъка". С течение на времето човек се научава да отсява хората, които допуска до себе си. Научава се да разпознава фалша и в голяма степен стеснява приятелския си кръг. Щастлива съм с приятелите, които имам, това мога да кажа за себе си!
Като завършек ще публикувам една арабска легенда за приятелството:
Легенда за ПРИЯТЕЛСТВОТО
В една арабска легенда се разказва за двама приятели, които вървели през пустинята. По пътя избухнал спор и единия зашлевил шамар на другия. Пострадалият, без дума да обели, седнал и написал ма пясъка:
"Днес моят най-добър приятел ме удари!"
Продължили напред и стигнали до един оазис, където влезли да се изкъпят. Оскърбеният приятел внезапно започнал да се дави, но навреме бил спасен от другаря си. Когато се посъвзел, грабнал камата си и написал на един камък:
"Днес моят най-добър приятел ми спаси живота!"
Заинтригуван, приятелят му го попитал:
"Защо, след като те нагрубих, писа на пясъка, а сега пишеш върху камък?"
Засмян, другарят му отвърнал:
"Когато някой добър приятел ни засегне, трябва да напишем това на пясъка, където вятърът на забравата и прошката ще го заличат. Но от друга страна, когато ни се случи нещо голямо и прекрасно, трябва да го гравираме на камъка на СЪРЦЕТО, където никoй вятър не може да го заличи…"
Това е за мен истинското приятелство, а какво е за вас?