Ясно е ,че плачът е начинът с който детето разговаря и все пак...
Особено, когато детото е първо , непознаването на бебешката природа изнервя майката , независимо че тя девет месеца се е подготвяла за този толкова важен момент в живота и . Всички знаем ,че нашите мисли , настроения, състояния на духа , се проектират в една енергийна обвивка на нашето тяло , и бебетета имат този дар да я разчитат. Така се получава един омагьосан кръг. Ние сме нервни детето усеща това и плаче, ние се изнервяме повече , то плаче повече и така до изтощение от двете страни. При мен нещата се развиха в друга посока , детето се роди с дисплазия на тазобедрена става и необходимо бе да слагам възглавница на Фрейка. Поради този факт аз се снабдих с хубаво и здраво кенгуру, и всичко което вършех през деня със детето беше придружено с обяснения; така си спестих главоболието , но допринесох за болки в кръста

Как вие се справяте с "безпричинния" плач на детето ?