Ако до скоро се смяташе, че сънят представлява пасивно състояние на организма, чрез което той си почива пълноценно, сега учените са доказали, че мозъкът ни показва изключителна активност докато спим, която има голямо значение за физическото и психическото ни състояние, за здравето и работоспособността ни.
До заключението, че сънят е активен физиологичен процес се стига след като бива регистрирана биоелектричната активност на мозъка с помощта на Електроенцефалографията това е метод, който илюстрира биоелектричната активност на мускулите и движенията на очната ябълка.
От колко сън се нуждаем?

- сън.jpeg (4.96 KiB) Прегледано 598 пъти
Най-важния фактор за това колко сън ни е нужен е възрастта.Ако на кърмачетата са им необходими поне 16 часа сън на ден, то на децата са достатъчни и 10 часа. Възрастните пък се нуждаят средно от 7-8 часа сън, но всичко е строго индивидуално. Известно е, че бременността повишава нуждата от сън с няколко часа. Тя е зависима и от характера на работата ни, а още повече и от евентуално лишаване от сън предишните дни.
Кое обуславя нуждата да спим?

- сънят на бебето.jpeg (4.25 KiB) Прегледано 598 пъти
Оказва се, че сънят не е само начин да си починем ефективно от ежедневното натоварване. Той е важен за поддържане функцията на имунната система. Благодарение на него ефективно работи мозъкът ни, трудоспособността е оптимална. Докато спим и по-точно през фазата на дълбокия сън (трети и четвърти стадий на NREM) се повишава нивото на растежния хормон. Освен това се засилват метаболитните процеси, повишава се производството на белтъци. Изследвания са показали, че REM-сънят спомага за процеса на обучение. Доказателство за това е неоходимостта на новородените да изучават околния свят и продължителността на техния сън и то предимно REM-тип. Наблюдавано е, че опитът за преподаване на някакво умение, последван от липса на REM-сън, остава безуспешен, докато наличието на последния спомага за научаването.
Безобидно ли е безсънието?

- безсъние.jpeg (10.85 KiB) Прегледано 598 пъти
Честото лишаване от сън се натрупва и организмът не може да се адаптира към работа с намалено време за сън и това се отразява на нейната ефективност. Засягат се вниманието, концентрацията, паметта, логическото мислене. Това може да има сериозни последствия – например ако се налага шофиране, отговорни задачи, от които зависи човешки живот. Лишаването от сън прави организмът по-чувствителен към алкохола. Кофеинът или други стимуланти не могат да компенсират недоспиването.
Тълкуване на сънищата:

- сънища ч.jpeg (8.21 KiB) Прегледано 598 пъти
Идеята, че по време на сънуването се осъществяват потиснати желания е известна много преди да бъде популяризирането и от Фройд. Сънуването е документирано в будистките текстове, в Библията и в творбите на Св. Василий Велики.
Фройд смята, че морално недопустимите копнежи и чувства се изтласкват в подсъзнанието на човека под формата на символни образи.
Други психолози възприемат съновиденията като безсмислена нелогична и хаотична дейност на съзнанието ни. Те смятат, че човек подрежда логически и реконструира изсънуваните сюжети едва след като се събуди.

- сънища 2.jpeg (8.62 KiB) Прегледано 598 пъти
Доказано е, че всички хора сънуват, дори и тези, които твърдят обратното. Често забравяме за нашите съновидения, защото се събуждаме в изпълнения със силни външни въздействия свят на бодърстването.
Дори хората, които са слепи по рождение сънуват. Техните сънища са изпълнени с интензивни слухови преживявания и усещания за допир.

- сънища 3.jpeg (9.36 KiB) Прегледано 598 пъти
Приема се, че всички съновидения са цветни. По принцип сънуваните образи са точни копия на реалните цветни обекти от действителността. Поради това психолозите смятат, че ако човек твърди, че съновиденията му са черно-бели, то той има пропуски в паметта.

- сомнамбул.jpeg (5.26 KiB) Прегледано 598 пъти
Сомнамбулите правят своите нощни разходки, когато са в стадия на най-дълбок сън. В някои случаи те извършват изключително сложни и добре координирани действия. На следващия ден те не помнят нищо за своите среднощни преживявания.