Веднъж ми се случи, прибирайки се от работа, една жена (циганка беше, но това няма голямо значение) да ме спре и да ме помоли да й купя хляб. Нямаше как да откажа, отидохме до близкия магазин, но още тогава по отработеното държание по пътя до него ми стана ясно, че така прехранва семейството си, няма значение, когато влязохме в магазина, жената каза на продавачката "Я ми дай три хляба от 70 ст." аз се стъписах в началото, защото имах 2 лева, които ми бяха до заплата

след това ме попита дали може да вземе кренвирши, ама предвид, че вкъщи не купувам месо, поради други причини, а и нямам грам други пари й отказах...
Смешното беше, че преди седмица я срещнах отново със същата заучена схема, а си е млада жена, не е да кажеш саката, болна, нещо да й има, много ме ядоса фактът, да си призна, идеше ми да я халосам с нещо
Но така, докато даваме под една или друга форма на тези, които "нямат", то те ще продължават да съществуват по този начин