Книгите за взаимопомощ - има ли полза от тях за отчаяните хора?

[roksana]

Знаете онези моменти, когато се чудите какво решение да вземете и дали е правилното.
В такива ситуации най-често аз избирам да споделя с близка приятелка. Но нерядко съм се заглеждала и съм си купувала и книги за взаимопомощ. Признавам, че някои съм ги поглъщала за отрицателно време, защото често ми предлагат гледна точка, която преди дори не ми е хрумвала. В същото време се опасявам, че това е "дрога" за истерясали домакини като мен. Смятате ли, че има полза от книгите от типа "Пилешка супа за душата" и бихте ли ги препоръчали на едно 35 годишно отчаяно куку?

[Lisica]

Зависи какво търсиш, моите приятелки бяха луднали на една книга "Защо мъжете си падат по @#@#", страшен хит беше книгата. Ако търсиш отговори за любовта и за други неща е едно, ако търсиш как да си задържиш мъжа слде толкова години брак е друго. :) Няма как да ти препоръчаме преди да кажеш какво те мъчи. :)

[Mon_ton]

Аз не си падам по такива книги, какво търсиш в тях, кое спасение можеш да намериш в подобни книги, най-вероятно писани от жени, които никога не са попадали в кофти ситуации. :)

[nushi.kisyova]

То има, но е да излезеш в този момент от ситуацията, иначе не е реалното осъзнаване на проблема, който си остава заключен и заровен в теб.

[analizatorka]

Ако попаднеш на добър специалист, той ще ти даде базата, от която да тръгнеш да разрешаваш проблема си. Тези книги според мен са мижи да те лъжа.

[Loreyn]

Ако попаднеш на добър специалист, той ще ти даде базата, от която да тръгнеш да разрешаваш проблема си. Тези книги според мен са мижи да те лъжа.

То и да не е добър пак би трябвало да го направи, все пак в това се състои работата им, а за книгите няма смисъл въобще да се коментира, по мое мнение.

[pavleta]

Аз пък много им се кефя и даже изпробвам някои методи от тях. Четох книгата на Ивинела Самуилова "Животът може да е чудо" и там тя предлага една такава техника: всеки е имал момент, в който се чувства зациклил по една или друга причина и не може да се отърве от натрапчивите мисли. Хватката е да направиш нещо нестандартно, дори нелогично, за да се отърсиш от "матрицата", в която си попаднал. Героинята например си намисля какво обича да яде, отрязва си съвсем малко парченце, слага го в огромна чиния и го забожда с най-голямата вилица, която има и го изяжда. Първият път може и да не се получи номера, но не пречи да се пробва

[Slavena]

Аз пък много им се кефя и даже изпробвам някои методи от тях. Четох книгата на Ивинела Самуилова "Животът може да е чудо" и там тя предлага една такава техника: всеки е имал момент, в който се чувства зациклил по една или друга причина и не може да се отърве от натрапчивите мисли. Хватката е да направиш нещо нестандартно, дори нелогично, за да се отърсиш от "матрицата", в която си попаднал. Героинята например си намисля какво обича да яде, отрязва си съвсем малко парченце, слага го в огромна чиния и го забожда с най-голямата вилица, която има и го изяжда. Първият път може и да не се получи номера, но не пречи да се пробва

И това те отървава от натрапчивите мисли за около 1 минута с приготвянето и след това кво прайш?

[LaCoquine]

Аз пък много им се кефя и даже изпробвам някои методи от тях. Четох книгата на Ивинела Самуилова "Животът може да е чудо" и там тя предлага една такава техника: всеки е имал момент, в който се чувства зациклил по една или друга причина и не може да се отърве от натрапчивите мисли. Хватката е да направиш нещо нестандартно, дори нелогично, за да се отърсиш от "матрицата", в която си попаднал. Героинята например си намисля какво обича да яде, отрязва си съвсем малко парченце, слага го в огромна чиния и го забожда с най-голямата вилица, която има и го изяжда. Първият път може и да не се получи номера, но не пречи да се пробва

Аз не разбрах метафората, като цяло, но като цяло са добри тези упражнения за решаването на проблема в този един момент, но не и като цяло, той остава да гние в теб и покрай болната плът загноява и здравата!

[Rali_hr]

Не си падам по подобни неща, за мен никакви излишни неща не могат да ми придават нещо магично. Всякакъв тип поучителни книги не са моето нещо, за мен спасението е да си пусна яка музика и да се надъхам до толкова, че зъбите ми да започнат да скърцат. Не се вслушвам в текст, не търся спасение в листи и думи, търся си спокойствието в мен.
Изобщо не мога да се впечатля нито от чинии нито от вилици, ако ще и с вилата да ям, толкова съм скучна в това отношение, че никакви скрити неща не ми представляват интерес. За мен това със забождането на храната и вилицата е точно това - мръсна чиния и 1 мръсна вилица, които трябва да измия. не го приемам като пречистване от това, което в момента ме тормози.