Бившата - минало или кошмар в сегашно време?

[Cuddy]

И намеци, и натвърди- не става.
Гребени подарявах, блузи, пепелници, вази- тц.

[southern_sun]

Част от тях съм изхвърлила.
Другата част са в апартамента на родителите ми.

Не съм съгласна, нищо не изхвърлям за мен вещите са ценни не зависимо дали са подарени от любим или вече не любим човек. Всяка вещ носи своето послание, дори да си призная честно много вещи умишлено забравям защото вярвам, че един ден ще ме върнат пак там.

[delinda]

И намеци, и натвърди- не става.
Гребени подарявах, блузи, пепелници, вази- тц.

Бъди директна. Според мен това може да е сериозен проблем и трябва навреме да се изяснят нещата и за двама ви.

[shhuus]

Една от темите в Тийн свят ми припомни моя любима реплика, че ако напиша книга за любовния си живот, то тя ще е трагикомедия.
Срещала съм се с такива индивиди, че по едно време реших че проблема е в мен. Мислих, че аз ги привличам все такива, сякаш на челото ми пишеше "Кошче за отпадъци".
Добре че веригата се прекъсна, като намерих застоящия си партньор.

А ако вие пишете мемоари за любовния си живот, какъв жанр ще са те?

[Memento]

Ако любовният ми живот беше книга, щеше да искаш да си героиня в нея

[d_2]

Ако моят любовен живот беше книга щеше да се казва "В навечерието" и щеше да бъде написан от Иван Тургенев. Това моята книга за любовта.

[ogi-smile]

Нямаше според мен да ти е интересна, защото ще има колкото красиви моменти, толкова и тъжни и болни... Красиво е да опишеш любовта, но още по прекрасно е просто да й се наслаждаваш...

[S&M]

Блага Димитрова "Пътуване към себе си". Страхотна книга препоръчвам я на всички дами. Мисля, че няма жена, която да не намери себе си в тази книга.
"Ела" - вика той и това значи буквално "сега", а аз разбирам "завинаги", "почакай" шепне той и това значи буквално "за този миг" , а аз разбирам "за всички следващи мигове". "Отивам си" - казва погледа му и това значи "засега", а аз изтръпвам да не би да е "завинаги".

[ovagimyan]

В моята книга бих се гонила с вятъра, бих се борила със себе си и най - вече бих разказала на другите за света през моите очи. Поднасяйки им една красива илюзия за човешкото величие и любовта, как трагичното, което ни се случва на нас, утешава и радва безобразно другите. Как усмивката и смеха ни могат да се превърнат в комедия за някой, а всъщност те да изразяват цялата ни преданост , която да се отдава безвъзмездно . Жестоко!!! Любовта не е само красив, романтичен филм, тя много умело може да ни разкрие всеобщото ни нищожество, в което изпадаме.Книгата на живота и любовта е лабиринта, в който влизаме още с първата глътка въздух. Раждаме се веднъж завинаги, не ще можем да започнем друг живот с опита от предишния. Излизаме от детството, без да сме наясно какво представлява младостта, женим се, без да знаем какво е да си женен, и дори когато навлизаме в старостта, нямаме представа накъде сме се запътили. Книгата, която бих написала би била книга събрала всички видове любов изпитвани някога. Бих описала всичко за всички, а не само за мен, но през моите очи...

[Memento]

А книгата стои ли постоянно отворена, има ли място за нови глави в нея и цял живот ли можем да дописваме или в един момент просто я затваряме?