Любовта ограничава ли личната свобода?

[tweety]

Фактор 4: Прилика
Колкото повече общи неща има между двама души - интереси, вкусове в литературата, любима музика или навика да пият кафе сутрин, толкова по-естествено е шансовете им да се сближат да се по-големи.

За този фактор съм съгласна напълно, не може двама човека да са напълно различни да си паснат. Все трябва да има нещо, което да ги свързва, а в началото това са общите интереси.

[delinda]

Според мен когато е истинска любовта доброволно подаряваш свободата си.
А що се отнася до

Добре де, какво разбирате вие под свобода? Как любовта ще е свобода? Човек е свободен, когато не е подвластен на чувства и емоции А любовта е именно това. Как може да си обичаш и да казваш, че си свободен, въпреки че си подвластен на един човек, които е всичко за теб?

има една много хубава приказка:
“Ако обичаш някого, пусни го на свобода. Ако се върне – твой е за винаги. Ако не се върне – не е бил твой никога…” - мисля, че думите сами по себе си говорят.

Да, съгласна съм. За мен свободата е изпитание...за чувствата.

[nadejdaig]

Не мисля, че това прекрасно чувство може да ограничи някого, но все пак това зависи и от самия човек. За мен любовта е да обичаш някого такъв, какъвто е и да се чувствате свободни заедно. Да, всеки се нуждае от лично пространство, но ако обичаш някого истински, ще се чувстваш прекрасно с него.

[Bella]

Всички тук май говорите наизуст, защо тогава има раздели и кога красивото чувство на влюбеност се превръща в досада? В началото на всички ни е едно такова влюбено, еуфорично и в един момент се започват караниците са най-малкото, кое обръща колата?
Повечето момичета искат да докажат на своите избраници, че не са като другите и биха били готови да дадат свободата, която повечето техни приятелки небиха. Само, че някъде по пътя сякаш нещата се объркват.
В началото един смс кара мъжкото сърце да трепва - проявила си интерес, но в даден момент това започва да му се струва досадно и той го приема това за вид проверка.
За мъжете е наистина досадно ако в един момент се окаже, че животите ви сякаш са се вплели един в друг – само общи познати, на всякъде из социалните мрежи сте заедно, поставяте си излишни неща дори във facebook…това определено започва да плаши мъжът, с който не сте нищо повече от гаджета.
Ако погледнем на мъжете като на кучета, тяхната маркирана територия си е тяхна и никой няма право да навлиза в нея. Да, но един ден ти решаваш, че той би се зарадвал ако изчистиш, сгънеш дрехите и се настаниш удобно в креслото/леглото му, гледайки филм на неговия лаптоп. За него всичко това е много по-страшно дори от това да оставиш твои дрехи в гардероба му или да си поставила четката си за зъби и малко козметика у тях.
Да, всеки от нас, когато се сближава с някого, той все повече се чувства все едно си е в къщи и всичко е общо. Но в един момент се получава, че за вашия партньор, вие сте поредната дама, която проявява синдрома на „лепнат за теб” и какво се случва тогава? Ето как любовта ограничава личната свобода без да го съзнава.

[Димка Кънева]

Мисля,че "ограничава" не е подходящия глагол. Когато има любов между двама души, те стават едно цяло. Нормално е да едно свое собствено лично пространство, защото всичко между тях е едно. Аз така разбирам любовта и в това е нейния смисъл.

Любовта между двама е по-скоро допълване. За своя съпруг аз твърдя, че е моята идеална половинка, защото ние сме едно цяло Ин и Ян. Да обичаш обаче означава и да даваш лично пространство на другия партньор, за да се чувствате пълноцинни личности и тогава, когато не сте заедно. Доверието между партньорите е разковничето на щастливата любов, която оцелява и след трусове и бури. Никой няма право да ограничава и обсебва пространството на другия, защото това е нещо съвсем различно от любовта, нарича се паразитен начин на съществуване!

[Dia]

Любовта е най-висшата форма на свобода. Само обичащият човек е свободен от комплексите си, от егото си, от страховете си. И какво е това "лична", редом до "любов"

[d_2]

Според мен самия процес на обичане е вид свобода. Свободата да бъдеш себе си и да изразиш чувствата и желанията си. Свободата да изкрещиш пред света "Обичам те..." Да, за мен любовта е свобода, защото чрез нея откривам и променям себе си, чрез нея дишам и се променям...чрез нея живея, защото знам, че има смисъл.
И тук ще си позволя да използвам един цитат, който гласеше "Има един път към Рая и той се нарича любов". Обичайте, за да сте щастливи, обичайте за да сте свободни...обичайте, за преоткривате себе си.

[Адел]

Според мен любовта в най-чистата си форма не може да ограничава. Защо?Защото да ограничаваш означава да спираш даден процес, а истинската любов никога не спира. Тя дава, изгражда и помага да откриеш смисъла на всичко около теб. Ако вашата любов Ви ограничава или се опитва да ви постави граници, значи това не е любов.

[tweety]

Според мен самия процес на обичане е вид свобода. Свободата да бъдеш себе си и да изразиш чувствата и желанията си. Свободата да изкрещиш пред света "Обичам те..." Да, за мен любовта е свобода, защото чрез нея откривам и променям себе си, чрез нея дишам и се променям...чрез нея живея, защото знам, че има смисъл.
И тук ще си позволя да използвам един цитат, който гласеше "Има един път към Рая и той се нарича любов". Обичайте, за да сте щастливи, обичайте за да сте свободни...обичайте, за преоткривате себе си.

Няма по- хубаво нещо да чуваш и да изричаш " Обичам те!".До преди няколко месеца, това чувство бе някак чуждо за мен, но сега вярвам, че някъде по света някой ни чака, чака да бъде открит. Защото винаги едно цяло е съставено от две половини.

[ogi-smile]

Ограничават ни собствените ни морални ценности и дългът към другия.Любовта не ограничава