Любовта ограничава ли личната свобода?

[Neven498]

Който доброволно се отказва от нещо заради любов и не му пречи, не го възприема като ограничаване. Всичко е до възприятието и нагласата.

За мен е странно да се откажеш от нещо, заради любовта, завити от какво се отказваш. Но ако човекът не може да те приеме с "това нещо", то значи не е твоя човек

Да, не си търси половинка, защото ти не си половин, а цял човек - намери си още един цял и бъдете двойно по-добре заедно!

[pavleta]

Винаги изниква нещо, с което трябва да се съобразиш и не е по твой вкус в отношенията си с партньора. Не може ти да си правиш всичко както на теб ти харесва, защото си цяла личност. Завършените личности са точно хората, които проявяват разбиране и се съобразяват с другия.

[Neven498]

Не говорим за егоистични, егоцентрични "цели личности" .Разбира се, че винаги има компромис, но този компромис не трябва да е жертва.

[penelopa]

Не говорим за егоистични, егоцентрични "цели личности" .Разбира се, че винаги има компромис, но този компромис не трябва да е жертва.

Компромисът винаги е жертва, правиш нещо, скоето не си съгласен, но се примиряваш, или правиш нещо, което по някакъв начин не е в твой интерес, а в интерес на другия.

[Neven498]

Не говорим за егоистични, егоцентрични "цели личности" .Разбира се, че винаги има компромис, но този компромис не трябва да е жертва.

Компромисът винаги е жертва, правиш нещо, скоето не си съгласен, но се примиряваш, или правиш нещо, което по някакъв начин не е в твой интерес, а в интерес на другия.

Компромиси за сметка на личното достойнство, принципи, убеждения..тези неща не са здравословни за връзката, във времето натежават и се превръщат в бреме. Идеята за примиряването също, по-скоро трябва да говорим за приемане. Разбира се, че неща се правят в интерес на другия, дори и да не е в твой интерес. Но това не означава против твоя интерес. Събирате се за да сте добре и двамата, не за да си вредите и да сте в сянка един на друг.

[pravilno]

Не говорим за егоистични, егоцентрични "цели личности" .Разбира се, че винаги има компромис, но този компромис не трябва да е жертва.

Компромисът винаги е жертва, правиш нещо, скоето не си съгласен, но се примиряваш, или правиш нещо, което по някакъв начин не е в твой интерес, а в интерес на другия.

Компромиси за сметка на личното достойнство, принципи, убеждения..тези неща не са здравословни за връзката, във времето натежават и се превръщат в бреме. Идеята за примиряването също, по-скоро трябва да говорим за приемане. Разбира се, че неща се правят в интерес на другия, дори и да не е в твой интерес. Но това не означава против твоя интерес. Събирате се за да сте добре и двамата, не за да си вредите и да сте в сянка един на друг.

За да достигнат такова ниво, и двамата трябва да са осъзнати като личности, зрели емоционално и с отворени умове. И пак не е гаранция . Често се получава, да не кажа винаги, единият да е по-отдаден, по-потърпевш, по-назад. Не знам дали съществува абсолютна равнопоставеност.

[balsam]

Щом любовта ограничава нещо, значи не е любов, а желание за контрол. Така със сигурност ще изгубиш човека, който твърдиш, че обичаш.