Аз имах връзка с по-възрастен мъж, точно преди да се омъжа, и като казвам възрастен, имам предвид, че аз бях на 23, а той на 48, скандално просто. Връзката ни нямаше нищо общо с любовния живот, който имах до момента, беше връзка без никакви изгледи за бъдеще, въпреки че мен това ме съсипваше, без "обичам те" и в същото време имаше много страст и любов между нас, много, безкрайно много разговори, аз буквално го боготворях, може би защото дотогава не бях срещала друг мъж с такъв ум

но буквално изгорях в тази връзка, защото го ревнувах, исках повече, но той просто беше сложил някакви бариери на отношенията ни, отвъд които не ми позволяваше дори да помисля. След години си дадох сметка, че ми е направил услуга. Успях да го преодолея, днес аз съм имам семейство, съпругът ми е само с една година по-голям от мен, а не с почти 30

а възрастният мъж продължава да живее сам с все по-редки любовни участия

Но той сам е избрал това, а аз съм благодарна, защото той направи всичко, за да ме отдалечи от себе си, ако не го беше направил, нямаше да срещна съпруга ми, а това вече нямаше да го преживея.

Това, което мога да те посъветвам, е да не настояваш, а да оставиш нещата да се развият от само себе си, ти сама ще усетиш дали той иска да има бъдеще с теб или само си запълва времето...